Водещите икономики посивяват заради кризата
Заради растяща сива икономика още 200 млрд. долара няма да влязат в бюджетите на 30-те най-развити икономики в света през тази година в момент, когато правителствата болезнено се нуждаят от средства. Това изчислява австрийският професор Фридрих Шнайдер, според когото неформалният сектор в страните - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ще наближи 14% от официалния БВП или равностойност от поне 5.6 трилиона долара. В държави с бързо растяща безработица като Испания, Гърция и Португалия този дял в най-добрият случай ще е 19%, а има прогнози и за 26-29%, съобщава агенция "Блумбърг".
Изключващото престъпния сектор производство на стоки и услуги, което е законно, но е без осигуровки и не се декларира, вероятно ще се увеличи през 2009 г. като дял от общата продукция най-много от началото на века насам. В обширен анализ в."Уолстрийт джърнъл" посочи, че специалистите са започнали да гледат на сивата икономика и неформалната търговия не като на проблеми, а като на последната спасителна мрежа и социален буфер за милиони хора по света - от уличните търговци през строителите до нелегалните таксита.
В огласените във вторник от ОИСР прогнози 2009 г. се определя като изключително трудна с рецесия от рекордните 4.3% за страните членки и 13.2% срив на световната търговия. Възстановяването ще започне през 2010 г., но пикът на двуцифрената безработица в 30-те държави ще е чак в началото на 2011 г. Според Международната организация на труда до 52 милиона души по света може да изгубят работата си тази година и без сивата икономика няма къде да отидат.
"Преминаването "на сиво" може да се приеме като социален буфер и за българите. Те се преориентират към втора работа без договор или дори към собствено производство - отново без да се регистрират - и така запазват реалните си доходи в условия на криза. Компаниите пък ще се изкушават все повече от преминаване в сивия сектор", коментира за "Дневник" Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията.
В обширен анализ в."Уолстрийт джърнъл" посочи, че специалистите са започнали да гледат на сивата икономика и "неформалната" търговия не като на проблеми, а като на последната спасителна мрежа за милиони хора по света - от уличните търговци до нелегалните таксита.
Сивата икономика традиционно страда от дефицит на капитали, специалисти и иновации, за да се конкурира с реалния бизнес, поради което тя не подобрява стандарта на живот. "Когато всеки продава на всеки ябълки, това не създава ново благосъстояние и не е знак, че нещата са ОК", коментира Нанси Бърдсол, икономист във вашингтонския Център за глобално развитие.
"Наистина, неформалният сектор гарантира поне някакъв доход и понеже в бедните държави той е много голям, все още не виждаме социална експлозия от кризата", обяснява Саймън Джонсън, бивш старши икономист в МВФ. В много случаи на улицата се изкарват дори повече пари, отколкото от законна работа и то не само заради неплатените осигуровки и данъци.
Прогнозите на икономистите, че развиващият се свят ще последва Европа и Америка в разширяването на формалния сектор с всичките му договори, осигуровки и обезщетения, не се сбъднаха, посочва "Уолстрийт джърнъл". Днес поне 50% от работещите извън аграрния сектор в по-бедните държави са "нелегални", сочат данни на МОТ. В Индия така ес 83% от работниците, а в страните на юг от Сахара - 72%. Почти 90% от създадените през 90-те години нови работни места в Африка са в сивия сектор, в Мексико през 1997г. такива са били 54% от всички работни места, подобна бе тенденцията и във Венецуела и Бразилия.
В някои държави това дори се превръща в основна практика, която рецесията ще засили. Работодателите имат по-голяма полза да съкратят служителите си на договори и да наемат хора почасово. Разширяването на тази удобна с гъвкавостта си практика, толкова повече компании от "бялата" икономика са изкушени да я последват.
В държави, където кризата е особено болезнена, изолираният от банкови кредити дребен бизнес се обръща за финанси към престъпния свят, където обаче лихвата е от 120% годишно до 30% месечно, пише "Вашингтон пост". "Сега е фантастично време за мафията - тя е с изключителна ликвидност в Италия и вероятно е единствената "компания" без финансови проблеми", коментира пред изданнието Антонио Рокуцо, автор на няколко книги за организираната престъпност.
По изчисления на "Конфесерченти" (националната асоциация на магазинерите) над 180 хиляди души - от офис служители до собственици на ресторанти, барове, зарзаватчийници и магазини за цветя - са се обърнали от отчаяние за пари към подземния свят. Това тайно преразпределя собствеността в икономиката и умножава местата за пране на пари, посочват от асоциацията. Според "Конфесерченти" всеки ден различните престъпни синдикати в Италия прибират около 250 милиона евро от търговците под формата на рекет или погасяване на нелегални кредити.
Бързо расте и бизнесът с кражба на лични данни за източване или откриване под чужда самоличност на банкови сметки и кредитни карти, сочи италианската асоциация за информационна сигурност "Клузит". Глобалният оборот в този сектор вече е 5.3 млрд. евро, само трафикът на откраднати кредитни карти е 31% от него, а цената на банкова сметка достига до хиляда евро, съобщава агенция АНСА.
Но кризата разбива и много митове за престъпния свят - големите пари там отиват у все по-малко босове, докато доходът на дребните риби намалява бързо, а расте рискът да бъдат разстреляни или пребити от множащите се конкуренти, сочи проучване на проф. Судхир Венкатеш от Колумбийския университет за подземния свят в Чикаго, цитирано от сп."Форбс".
Той обяснява как особено в големите градове рецесията изхвърля на улицата неосигурени охранители или чистачи на офиси, детегледачки и секретарки, които са изкушени да изкарат на улицата четири пъти повече пари, отколкото ако с много усилия и лишения си намерят нова законна работа.