Лидерите на Г-20 се договориха да увеличат с още 500 млрд. долара средствата, с които Международният валутен фонд ще помага на закъсали държави в глобалната криза. Още 250 млрд. долара ще отидат за стимулиране на световната търговия. Това съобщиха източници и от продължаващата среща в Лондон на 20 от най-развитите и ключови държави в света.

Така на практика се утрояват до 750 млрд. долара ресурсите на МВФ, но тепърва ще се разбере кога ще стане това, кой с колко ще участва и ще има ли нови правила за раздаване на кредити от фонда. В допълнение МВФ ще може да продаде част от златните си резерви, за да набере средства. Вероятно фондът ще може да излиза и на капиталовите пазари, за да увеличи финансовите си възможности.

Продължават преговорите по настояванията на Германия и Франция изрично да се посочат офшорните и териториите със статут на данъчен рай, като за тях се предвиждат и санкции, ако не сътрудничат в разкриването на данъчни измами, лишаващи правителствата от стотици милиарди долари средства, необходими за бюджетите им в момента.

За пръв път на глобална регулация ще бъдат подложени най-големите играчи в бизнеса на хедж фондовете и пазарите, обект на най-големи спекулации. Най-вероятно тази задача ще бъде възложена отново на МВФ, като се създаде Борд за финансова стабилност, който да замени сегашния Форум за финансова стабилност.

Според домакинът и премиер на Великобритания Гордън Браун очертава се висока степен на консенсус по текста на заключителната декларация. Тази сутрин според лондонския в."Таймс" между делегациите все още са се въртели 5 варианта на тази декларация.

Световната банка даде своя принос в списъка с важни новини от Лондон като съобщи, че през май тръгва програмата й за подпомагане на световната търговия в размер на 50 млрд. долара. Тя ще бъде част от споменатите 250 млрд. долара, които се очаква по-късно днес да бъдат обявени от лидерите на Г-20 за раздвижване на търговията, отчела най-дълбокия си срив от Втората световна война насам.

Програмата за ликвидност на глобалната търговия бе обявена тази седмица от президента на банката Робърт Зелик. Средствата за нея се набират от международните финансови институции и агенциите за развитие, правителствата и банките. Разпределянето им ще става през международни и регионални банки под формата на кредити за стимулиране на вноса и износа, особено в развиващите се държави.

Досега програмата е получила обещание за 1 млрд. долара от Международната финансова корпорация. Великобритания ще се включи с почти 300 милиона долара. Около 200 милиона долара обеща Канада, а Холандия предложи 50 милиона долара.

Анализатори, цитирани от Ройтерс, посочват, че от ключово значение сега е скоростта, с която ще се инжектират тези средства в икономиката.

"Проблемът сега е прилагането на практика. Правителствата от Г-20 трябва бързо да действат, за да се предостави това финансиране на най-нуждаещите се компании. Мярката трябва също така да е част от по-широк пакет за избягване на протекционизма и приключване на преговорите за световна търговия от т.нар. Кръг от Доха", казва Еоин О'Майли, старши съветник по международна търговия във водещото обединение на предприемачите в Европа "БизнесЮръп".

Според Каролин Дийр, директор по управление на проекти за глобална търговия в Оксфордския университет, крачките са предприети във вярната посока. "Но дори и за финансите за търговия доста неща не са ясни - парите са предвидени за срок от 2 години, а и трябва да се разбере кои основно ще ги получават."