Австриецът Евалд Новотни, член на борда на ЕЦБ, коментира пред Ройтерс, че едностранната евроизация е правно невъзможна и ще се отрази зле на еврозоната. "Това е нереалистично. Членството в Европейския валутен съюз си има много ясни правила и те трябва да се следват. От икономическа гледна точка това няма да е добър сигнал за доверието към еврото", заяви той.

Според него един възможен вариант е ускоряването на влизането в механизма ERM-2, по-известен като чакалнята на еврото, но това няма да стане без известни рискове. "Трябва да сме наясно, че да си в ERM-2, да носиш отговорност за поддържане на стабилен обменен курс за известно време, може да се окаже покана за контраспекулации срещу собствената ти валута. Това е път, който не е съвсем безопасен."

"Вероятността подобна идея да се реализира е доста малка", коментира пред АФП Дейвид Ву от "Барклис кепитъл". "Тя бе подхвърлена от фонда преди около месец и посрещната хладно от ЕЦБ, Брюксел и лидерите на еврозоната. Източноевропейските държави пък едва ли биха приели да станат "втора категория" членове на еврозоната, освен ако не са вече на колене, но пък тогава така или иначе ще твърде късно за такава мярка. По-скоро с доклада си МВФ сигнализира, че иска повече валутна стабилност в района."

"Евроизацията не е панацея за проблемите на района", смята и Нийл Шийъринг от лондонския "Кепитъл икономикс". Като повечето си колеги и той посочва, че в момента е изключително трудно да се определи реално обменен курс за свободно търгуваните източноевропейски валути, поевтинели от октомври насам с 13-30% спрямо еврото. Шийърър смята, че евроизацията би помогнала на Унгария и балтийските републики да се справят с външните си задължения, тъй като над две трети от тях са кредити, деноминирани в чужди валути.

"Не е ясно кога е писан този доклад и колко "официален" е той. Въпреки това изглежда, че е последните събития го обезсмислят. Дебатът вече се измести към това дали политиците в Източна Европа могат да преодолеят растящата обществена съпротива срещу реформите, с които е обвързано получаването на помощи от МВФ."

"Едностранна евроизация не е решение и ще има тежки последици, защото ще лиши тези страни от буфер за кризата, който им дава възможността да девалвират валутите си", коментира пред "Блумбърг" Михал Дибула от варшавското поделение на банковата група Би Ен Пи. Въвеждане на еврото без ограниченията на еврозоната би ударило дори бордовите икономики, които също са заплашени от "голяма рецесия през тази година", допълва той.

"Ако този доклад съществува, той може би е трябвало да послужи като стимул за европейските лидери да осъзнаят колко сериозна е ситуацията в Централна и Източна Европа. От друга страна, Европа вече ясно осъзнава това и предостави необходимата финансова помощ; от тази гледна точка вече е направено много.", заяви икономистът на Cheuvreux Симон Кихано-Еванс, цитиран от Ройтерс.

Според базираният в Лондон институт "Глоубъл инсайт" докладът показва, че за справяне с кризата МВФ вероятно възлага повече доверие на ЕЦБ и Европейската комисия.

"Евроизацията може да изглежда като бързо решение на проблемите на Източна Европа, защото теоретично би улеснила достъпа й до външно кредитиране. Но в дългосрочен план за тези страни цената ще е много висока, а и от еврозоната не искат да пускат спешно нови членове, понеже това ще отслаби еврото. Поради това в следващите месеци ще се продължи с индивидуален подход към всяка от страните в района", прогнозират от "Глоубъл инсайт".

Запълването на недостига от инвестиции ще изисква от централноевропейските икономики изключителни ограничения, които са политически трудни за прокарване, допълват от института. Фиксирането на националните валути към еврото ще влоши ситуацията и нагаждането ще стовари тежестта върху пазара на труда и публичния сектор, смятат от "Глоубъл инсайт".

"Освен това проблемът не е само техен. Няколко големи западноевропейски банки бързат да намалят кредитната си експозиция към района, където са затънали, някои от тях дори до гуша. Макар да са отпускали средства предимно на дъщерните си банки и рядко на междубанковия пазар през трансгранични канали (с изключение на няколко австрийски банки), на някои големи институции в Западна Европа днес се гледа с подозрение, защото са изправени пред затруднения със собственото си рефинансиране. Ако те рухнат, последиците ще са много тежки и могат да предизвикат криза в целия район, като потенциално ще повлекат със себе си държави като Австрия, Гърция и Италия. За съжаление, обещаните стотици милиарди нови пари за МВФ малко ще помогнат тук, защото в момента частните банки не са сред приоритетните кредитоискатели на фонда", пише още "Глоубъл инсайт".

"Така или иначе са ясни две неща: проблемът наистина съществува с потенциал да предизвика криза в целия район, както и че той е общоевропейски и не е ограничен единствено до новите държави в ЕС. Външното финансиране през банковите канали остана единствената връзка на цялата възникваща Европа с ЕС", смятат от лондонския институт.

"След като празнуваха за резултатите от срещата на Г-20 миналата седмица, световните лидери трябва пак да се захванат за работа - докладът на МВФ е отрезвяващо напомняне, че глобалната икономика може тепърва да затъне още много по-дълбоко, преди да започне възстановяването", се казва в редакционния коментар на "Файненшъл таймс" от понеделник.

"Ситуацията се влошава от ден на ден и подходът на МВФ към региона може да се нуждае от преосмисляне. Може би е въпрос на време повечето от икономиките в ЦИЕ да станат част от помощни програми на фонда. ЕС вече играе ключова роля за тази цел, но и много внимава да не се разпростре прекалено, особено към разтърсваната от криза Украйна.

Ако МВФ е прав за опасността от плъзване на кризата из целия район, вероятно наистина е необходим специален подход към Централна и Източна Европа. Украйна почти не може да бъде спасена, предвид политическия й хаос. Но по-стабилни държави могат бързо да се възползват от по-силната подкрепа от ЕС.

За тези от тях, които са в ЕС, фондът предлага евроизация без реално членство в еврозоната, което е пълно с политически и икономически трудности. Страните от еврозоната вече показаха, че не желаят облекчаване на правилата за влизане в нея. Националната гордост на някои източноевропейски държави пък не им позволява да приемат второкласно членство. Иначе казано, евроизацията може да е подходяща за по-малките държави, включително балтийските.

Със или без евроизация, ключът е в скоростта. Няма време за отпускане след постиженията на срещата в Лондон", коментира "Файненшъл таймс".

"Крехките източноевропейски икономики са зомбита, смучещи МВФ", пише в лондонския в."Индепендънт" Шон О'Грейди. Той рисува картина на срещата на Г-20, над която се усещал призрачен мраз от тревожния въпрос "Откъде ще връхлети следващият финансов шок?"

"Ако бяха си прочели прегледа на печата, щяха да получат отговор - от крехките икономики на Източна Европа", пише авторът. "Те са най-слабото звено на международната финансова система. Но защо Западът да се вълнува от българския лев? Просто защото западните банки са дали на България и подобните й държави прекалено много пари и сега са застрашени да натрупат още повече загуби. Гледайте на това като на рискови ипотеки в балкански стил. Когато нашите банки отпишат огромни загуби, ще спрат да дават пари и на нас. Ето защо България има значение.

Добрата новина е, че миналата седмица Г-20 направи нещо по този въпрос. Лидерите разбраха, че рискът от продължаване на финансовата буря ще направи гражданите от Канада до Корея много по-бедни. Г-20 призна, че още една паника, взривена от провала на - да кажем - австрийски или шведски банки, ще предизвика вълна през цялата глобална финансова система и пазари, която ще превърне рецесията в катастрофа. Затова и се намесиха.

Реална ли е тази заплаха? Да и преди Г-20 повечето анализатори спореха кога, а не дали подобна криза ще избухне. МВФ предупреди в необичайно остър тон, но малцина му обърнаха необходимото внимание, макар че лидерите на Г-20 го забелязаха. Служителите на МВФ едва ли щяха да изглеждат по-страшни, дори ако бяха тръгнали като призраци в бели чаршафи из конгресния център.

На вечерята на "Даунинг стрийт" имаше повече от един призрак - Турция, Украйна, Сърбия, Латвия, Румъния и другите са вече зомби държави, закачени за помощта на МВФ. Със сигурност ще ги последват още. Фондът казва, че някои западни банкови системи са опасно изложени на потенциален удар. Колко голям ще е той? Според анализаторите от "Кепитъл икономикс" става дума за около 500 милиарда долара задължения, които трябва да бъдат погасени тази година. От тях 100 млрд. може да бъдат извадени, защото са на Русия, а тя има достатъчно валутни резерви. Така остават около 400 млрд. долара и ако, да кажем, половината от тях не могат да бъдат платени, се отваря дупка от 200 млрд. долара, която дори МВФ трудно ще запълни.

В някаква модерна версия на Австро-Унгарската империя австрийските банки се заеха със задачата да помогнат на дунавските си съседи. Шведите пък по същия начин решиха да демонстрират скандинавска солидарност и добросъседство с Естония, Латния и Литва. Всичко това си има цена.

Но преди да обявим кризата за напълно избягната, трябва да отбележим какво не стори Г-20 за източноевропейците. Нищо конкретно не бе сторено за намаляване риска от протекционизъм, от който тези държави са особено застрашени. Вижте колко зависими са големите икономики от износа - Германия е водеща с 30% от БВП, Япония е изненадващо ниско в списъка с 10%, в САЩ и Великобритания този показател е около 15%. А сега вижте колко е експортът от Източна Европа - Чехия с нейните 80% прави всяка държава в света да изглежда истински изолационист, а Унгария и Полша също са силно зависими от търговията. Прогнозата на ОИСР за 13% срив на световната търговия чертае потенциално катастрофални последици за тези и без това ударени икономики.

Протекционизмът на Г-20 е най-голямата заплаха за подобни държави и в крайна сметка за финансовата стабилност на света. Г-20 обеща на МВФ ресурси за подпомагането им, но избягването на протекционизъм може да е далеч по-разумен и по-евтин отговор на предизвикателството за спасяването на България и подобните й."