Ако в последните месеци се наблюдава повишен интерес към покупките на злато като форма на инвестиция и на пазара в България и може да се каже, че има връщане към "златния стандарт", то това не би могло да се каже за интереса към долара. Поне не по нашите географски ширини.

Делът на спестяванията в чужда валута, различна от еврото, в банковия сектор у нас към края на януари 2009 г. е 10.6% (2.4 млрд. лв.) от всички депозити на граждани и домакинства (22.5 млрд. лв.) по данни на БНБ. В основната си част тези спестявания в чужда валута са доларови. Останалите близо 90% се разпределят между левови и депозити в евро, като първенството се води от еврото.

Доларовите депозити са "най-ощетени" и откъм внимание в промоционалните кампании на банките, които изстреляха лихвите по левови и еврови влогове високо, високо. През януари ефективната годишна лихва на пазара по тримесечни депозити в долари е била 3.26%. За сравнение, по влоговете в евро за същия срок е била 6.97%, а по левовите - 8.73%. Аналогична е разликата в лихвените нива и при депозитите с по-дълги срокове - до 6 месеца или до една година.

В последните шест-седем месеца, откакто надпреварата на местния депозитен пазар се изостри и все по-атрактивните промоции по депозитни продукти се превърнаха в нещо обичайно, само една банка обяви промоционално покачване на лихвите по срочни депозити в долари. През февруари още една банка предприе такава стъпка.

Все пак, ако имате доларови спестявания, сам трябва да прецените в зависимост от сумата какво да предприемете - дали да запазите влога си в тази валута въпреки по-ниската доходност, която ви носи, или да превалутирате. При по-скромни суми тази "гимнастика" не носи кой знае какви ползи в парично изражение.