"Мисля да разгледам всичките гръцки университети и това ми стига." Подобни коментари можеха да се чуят по време на наскоро провелото се изложение на магистърски бизнес програми в София от поредицата QS World MBA Tour.

Изложението макар и с по-малко посетители от предходни години отново изпъкна с опашките пред щандовете на университети Това показва, че въпреки кризата обучението е сред основните задачи в списъка на редица българи. Експертите на самото изложение пък поясниха, че на практика заради кризата броят кандидатите за MBA програми е нараснал, макар и не това да е единствената причина за интереса към тях.

Все пак не е рядко срещано последните месеци някой познат да е напуснал работа, за да се преквалифицира, докато мъглата от глобални финансови и икономически проблеми не се надигне. Целта след вдигането на мъглата е активът - кадър да е увеличил цената и възможностите си.

но изборът не трябва да е с лека ръка. В избора си всеки кандидат трябва добре да балансира целите си за бъдеща кариера, възможностите, с които разполага, и възможностите на университетите, които е подбрал.

От една страна, големите имена като френското INSEAD, испанското IE или американските университе продължават да са магнити за кадри главно заради вратите, които би трябвало да отваря за кадрите си. От друга страна обаче, значителната инвестиция в MBA кара редица кандидати да гледат и към възможностите на региона. Това се обуславя както от по-ниските такси, така от близостта до дома и работата. Подобна тенденция за засилване на интереса към регионалните програми се наблюдава и сред предпочитанията на работодателите, показва глобално проучване QS Global 200 Business Schools 2009: The Employers' Choice, представено от karieri.bg. Причината е значително по-малката инвестиция от страна на работодателите и по-лесното договаряне на заплащането след обучението.

Изборът от бизнес програми само в Централна и Източна Европа никак не е малък. Качествените редовни такива струват между 6 и 20 хил. евро спрямо 40-50 хил. евро за топ MBA училище. Редовните програми продължават между 12 и 18 месеца.

Финансирането в повече случаи е ограничено до част от дължимата сума. Стипендиите, било на база резултатите от приемните изпити или от корпоративни спорнсори, достигат в повечето случаи до 50% от дължимите такси. Пълните стипендии са сравнително по-рядко и конкуренцията за тях е значителна. Според резултатите от приемния изпит GMAT например в Central European University Business School, Унгария, можете да получите до 7 хил. евро стипендия, а останалите 13 хил. остават за сметка на кандидата.

Допълнително заради значителния наплив от кандидати някои университети могат да вдигнат минималната си миза за GMAT резултат, което ще повлияе и на възможността за финансиране. Подобна тенденция предвижда Валери Гутие, асистент декан в HEC MBA програмата пред тримесечното издание на QS - Top MBA Career Guide.

Другата възможност за финансиране на обучението е банков заем. Но при регионалните училища това може да се окаже малко по-сложно, отколкото ако средствата се отпускат за световно признати училища. Причината е в дългогодишното партньорство между банките и топ училищата, а разликата идва в последващата възможност за реализация и потенциала за по-бързо връщане на заема. Все пак заемът не бива да се изключва като възможност. Проверете дали подбраните университети работят с конкретни банки, но се пригответе и за потребителски или ипотечен кредит.

Освен по-ниските такси регионалните училища обикновено имат и по-ниска миза за приемане. Например някои от тях не изискват кандидатите им да полагат друг приемен изпит освен такъв, сертифициращ познанията им по английски език. Ако все пак изискват приемен изпит, това е международно признатият GMAT. Средният изискван резултат за регионалните училища е под този на топ университетите - обикновено между 500 и 600 точки спрямо 700 за големите училища.

Допълнително при регионалните програми средният професионален опит за кандидатстване е около 3 години, което е близко до средноевропейското изискване. При някой големи училища обаче този минимум може и да е по-висок до 5 години например, докато при регионалните програми не е изключено и да се изисква само 1 година професионален опит.

Дали по-ниската такса и резултатът от приемния изпит са мотивация за MBA образование в региона, зависи изцяло от приоритетите и възможностите на кандидатите. Изборът е строго индивидуален. Важното е човек да не се ограничава, а да иска най-доброто за себе си, смята завършилият INSEAD Станимир Василев, изпълнителен директор на "Изи асет мениджмънт".

Добрата новина е, че вече все повече и големи университети се стремят да увеличат дела на MBA студентите си от Източна Европа, което означава, че шансовете за прием са по-големи. Остава само теглилката на плюсовете на регионалните и на глобалните MBA програми да се наклони в правилната за всеки кандидат страна.