Проучване на "Евробарометър" от края на миналата година показа, че две трети от българските потребители не се смятат за адекватно защитени като такива. В останалите страни от ЕС делът им е около 39%. Близо 80% обаче от потребителите се предават и не предприемат други стъпки по отстояване на правата си, когато жалбите им не се решават удовлетворително, а едва 22% търсят различни потребителски асоциации за допълнителна помощ. Проблемът със защитата на потребителите става много по-остър в среда на икономически трудности.

Световната финансова криза открои важността на защитата на потребителите и увеличаване на икономическата им компетентност като средносрочни мерки за развитието на финансовия сектор. Това коментираха представители на Световната банка по време на дискусия за защитата на потребителите и финансовата им компетентност. Изводът беше, че България е установила институциите, защитаващи правата на потребителите, но ефективността им е ниска, а образоваността и достъпът до ясна, разбираема и сравнима информация за различните типове финансови услуги са ограничени.

Основният защитник на правата на потребителите в България е Комисията за защита на потребителите. Тя е слабо активна в сферата на финансовите услуги и затова основните жалби се подават към секторните надзорни органи - Комисията за финансов надзор и Българската народна банка. Те обаче не могат да решават спорове между доставчика на услугата и потребителя й, а могат да се произнасят само върху наличието на нарушение от страна на доставчика, а потребителят трябва да търси решение сам - или чрез споразумение с компанията, или чрез съда.

Единствената по-ефективна мярка за жалби във финансовата сфера за момента е помирителната комисия за извънсъдебно разрешаване на спорове, свързани с платежни услуги (плащане с банкови карти, банкови преводи и други). По данни на КЗП за една година от 100 случая при 87 е постигнато споразумение между банката и клиента. Комисията включва представител на Асоциацията на банките в България, служители на КЗП, а председателят й се назначава от БНБ. Намира се в сградата на КЗП. Няма обаче улеснен вариант за жалбите в сферата на много услуги като застраховане, осигуряване, инвестиции и др.

Въпреки инициативите на ЕС за засилване на финансовото образование дори на ниво училище все още основен начин за запознаване с основните финансови услуги и права на потребителите е чрез информацията, давана от самите доставчици на услугите или от техните асоциации. А най-разпространеният начин е допитване до приятел и роднина. Повече банки обаче поддържат на интернет страницата си пояснения на основните си продукти и терминология с образователна цел. Те имат и отдели за жалби, към които се подават съответните оплаквания на клиентите.

Наскоро пък Асоциацията на банките - АББ, оформи кът за потребителите на своята интернет страница с общообразователна цел, в който се поясняват основни понятия за различен тип финансови продукти и услуги. Няма обаче едно място, където да се намери статистическа и образователна информация за основните типове услуги, което затруднява значително сравнимостта на офертите. Все пак обаче повечето асоциации улесняват потребителя поне за някои тип информация - например БАУД публикува ежедневно информация за доходността и риска на вложенията във взаимни фондове.

Сравнителна информация предлагат и финансовите консултанти fincity.bg или moitepari.bg, но при употребата им трябва да се вземе под внимание, че си сътрудничат с отделните доставчици на услуги.