Световната финансова криза ще остане в историята като първия стрес-тест за глобализацията, пише главният редактор на в. "Файненшъл таймс" Лайънъл Барбър. Тя представлява и екзистенциално предизвикателство за свободното движение на хора, стоки и капитали - модела, ръководещ западния свят от 1989 г. насам.

Справянето с глобалната рецесия и начертаването на нов световен ред след отшумяването й изисква лидери с визия, готови на нестандартни и понякога дръзки решения. Според "Файненшъл таймс" тези ключови за бъдещето на капитализма фигури могат да бъдат сведени до петдесет. Немалка част от тях очаквано са политици, повечето от които американски - все пак САЩ остават "необходимата, макар и недостатъчна сама по себе си противоотрова на кризата". Основното място обаче е заето от титаните от финансовите и икономическите среди - водещите банкери, инвеститори, индустриалци, регулатори и икономисти, които, макар и често винени за отприщването на кризата, остават незаменими за нейното преодоляване. "Дневник" избра да представи шестимата, чиято роля на световната сцена е определяща както днес, така и в бъдеще.

Американският министър на финансите в момента е главният човек "на огневата линия" за спасението на финансовата система на САЩ. Бившият шеф на Федералния резерв в Ню Йорк има опит зад гърба си въпреки младостта си - още преди да се влее в екипа на Барак Обама е работил с администрацията на предшественика му Джордж Буш за решаване на кредитната криза. Поемането на новата длъжност обаче не мина толкова гладко - преди месеци Гайтнър трябваше да признае за неплатени доскоро данъци, а предложеният от него спасителен план за американската банкова система беше обявен от мнозина за неубедителен.

Някогашният професор по икономика преди три години се превърна в най-влиятелния икономист в света, поемайки управлението на американския Федерален резерв от легендарния Алан Грийнспан. Днес изследователят на Великата депресия и на извънредните мерки, предприемани от банките в кризисни времена, има възможността да претвори теориите си на практика и да се опита да попречи на Щатите да продължат да се плъзгат по опасния наклон на рецесията, като използва постоянно увеличаващите се на брой финансови инструменти.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) и един от най-опитните играчи на световната сцена се занимава с международни икономически кризи вече в продължение на над две десетилетия. Неговото кредо е, че политиците и централните банкери трябва да направят всичко възможно, за да повишат доверието в икономиката. Така по-рано тази година Трише успя да обедини европейските правителства за приемане на съгласувани спасителни планове за банковия сектор и на основни реформи на регулацията на финансовите пазари.

Бившият управляващ директор на инвестиционната банка "Голдман Сакс" преди две години получи трудната задача да вдигне на крака Световната банка (СБ) след противоречивото управление на предшественика му Пол Улфовиц. Убеден републиканец, твърдо вярващ в силата на пазарите и свободната търговия, Зелик приложи немалко усилия, за да увеличи капацитета на СБ като заемодател в условията на финансовата криза. На фона на всеобщото униние банкерът не се бои да изразява оптимизъм - според него рецесията ще започне да отшумява още в края на 2009 г.

Хитър политик и доктор по икономически науки, Строс-Кан през 2007 г. оглави Международния валутен фонд (МВФ), с което стана поредният френски технократ начело на световна финансова институция. Подобно на колегата си от СБ директорът на МВФ концентрира усилията си върху увеличаването на размерите на фонда, за да го направи по-издръжлив пред трудностите на кризата. Строс-Кан също така се опита да изглади противоречията около валутната политика на Китай, като удържа въпроса извън управителния съвет на банката.

За легендарния мениджър на хедж фондове и филантроп 2008 г. беше особено успешна - на фона на срива на пазарите фондът му отбеляза печалба, подкрепяният от него кандидат беше избран за президент на САЩ, а книгата му за финансовата криза се превърна в бестселър. При управлението на Джордж Буш спекулантът беше публично заклеймен от консервативните медии заради критичното му отношение към войната в Ирак. Днес обаче магнатът, който застана зад Обама още преди да го направи Уолстрийт и който отдавна предричаше криза на световния капитализъм, отново е в крак с времето.