Стана почти ежедневие да четем анализи за причините и проявленията на световната икономическа криза и разнообразни прогнози за това как и кога да очакваме нейния финал. И докато мненията за причините и очакваната продължителност на периода на икономически трудности варират значително, всички мениджъри са обединени от разбирането, че сега повече от всякога Cash is King, ако използваме тези удачна формулировка на западните медии. В желанието си да натрупат и задържат ликвиден запас, който е жизнено необходим в условията на неохотно банково кредитиране и скъп паричен ресурс, компаниите нямат друг избор, освен да се стремят всячески да спестяват разходи и интензивно да събират вземания. Дали заради желанието си да задържат ценните ликвидни средства, или заради явни икономически трудности, дружествата увеличават периодите на изплащане на своите задълженията, а оттам и междуфирмената задлъжнялост. И тъй като е известно, че за да оцелее бизнесът, разходите не могат да се свиват безкрайно, събирането на просрочени вземания придоби особена важност като ценно средство за осигуряване на жизнеспособността на компаниите.

Недостатъчната ефективност на съдебните способи за събиране на търговски вземания създаде и утвърди разбирането, че да си длъжник у нас е по-скоро комфортно. С идеята за създаване на гаранции срещу "кредиторовия произвол" на длъжниците бяха предоставени множество правни възможности да отлагат момента на ефективното събиране на вземанията, а маниерът на функциониране на държавното правораздаване и съдебно изпълнение подхранваше находчивостта на по-недобросъвестните от тях да съумеят да останат такива възможно най-дълго.

Една от целите на новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) беше да улесни и съкрати съдебните производства за събиране на вземания, в това число от и срещу търговци. Макар и бавно и не без трудности и колебания, новите процедурни механизми започват да навлизат в практиката, като доколко търсената с тях ефективност ще бъде постигната, ще покаже бъдещето.

Пример: компания, доставчик на горива, обичайно фактурира свой клиент от производствения сектор на месец за доставените количества. С обяснение за намалели поръчки обаче дружеството-клиент просрочва плащанията и натрупва значителен дълг, който обещава да изплати при по-добри времена и наличие на оборотни средства. Ако това беше единичен случай, двете дружества вероятно щяха да намерят изход в разсрочване на вземането, но в конкретната ситуация подобни съобщения за невъзможност за плащане (оправдани или не) идват всекидневно от мнозинството от клиентите на доставчика. Пред лицето на настъпваща ликвидна криза компанията за горива няма друг избор, освен да потърси правата си на кредитор и да се опита да събере просрочените си вземания. Как?

Чл.410 и следващите от ГПК дават възможност на кредитора с вземане, чийто размер е до 25 хил. лв., да използва един сравнително по-лек ред за събирането му със съдебна намеса, а именно да се снабди със заповед за изпълнение, която районният съд ще връчи на длъжника с указания да плати или да възрази в двуседмичен срок. Ако не последва плащане или възражение в дадения срок, кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист за вземането си и да пристъпи към принудително изпълнение със съдействието на частен или държавен съдебен изпълнител. Държавната такса за издаване на заповед за изпълнение е 2% от размера на претендираното вземане.

В случай обаче, че длъжникът възрази в срок (като законът не изисква от него да мотивира възражението си по същество), кредиторът ще следва да предяви претенциите си по реда на исковото производство в едномесечен срок пред съответния районен съд, като ще следва да довнесе държавна такса в размер на още 2% от размера на вземането си.

Ако размерът на вземането на кредитора надвишава 25 хил. лв., кредиторът може да предяви иск срещу длъжника си пред окръжния съд по седалището на последния. В този случай съдебното производство следва да бъде разгледано и решено по облекчения ред на Глава 32-ра от ГПК като производство по търговски спор. Кредиторът ще следва да представи всички доказателства за вземането си (договор, поръчки, протоколи за доставки, фактури) като приложение към исковата си молба, като в допълнение представи на съда и детайлна справка за изчисляване на размера на неговото вземане. След получаването на исковата молба съдът ще уведоми длъжника и ще му даде възможност в двуседмичен срок да представи своето становище по иска във вид на отговор с приложени към него доказателства. С идеята да бъде изчерпан спорът по същество ГПК предвижда съдът след подаването на отговора на исковата молба да даде възможност на ищеца-кредитор в нов двуседмичен срок да предяви допълнителна искова молба, с която да поясни и допълни първоначалната с оглед отговора на ответника. Последният пък от своя страна ще има право (отново в двуседмичен срок) да подаде допълнителен отговор. Важно нововъведение е възможността съдът да реши такъв спор, без да призовава страните в открито заседание, както и да се произнесе с неприсъствено решение, в случай че длъжникът-ответник е редовно уведомен, но не вземе мерки за своята защита в процеса по същество.

Пример: клиент на лизингово дружество просрочва вноските си и не отговаря на поканите на лизингодателя за споразумение или предоговаряне. Лизингодателят пристъпва към разваляне на договора поради неизпълнение с едностранно изявление до неизправната страна. Наред с вземанията му за неиздължени лизингови вноски и вреди от неизпълнението лизинговото дружество иска да си върне и вещите, предмет на договора, които са негова собственост и се държат без правно основание от длъжника. Как?

Чл.417 от ГПК дава възможност на такъв кредитор (както и на кредитор, обезпечен с обикновен или особен залог, или кредитор по запис на заповед, менителница и др.) да се снабдят с т.нар. заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, удостоверяващ или материализиращ тяхното вземане (например извлечения от Регистъра на особените залози, договор за залог, ценни книжа) независимо от размера на последното. За разлика от общия случай, разгледан по-горе, тук кредиторът се снабдява незабавно с изпълнителен лист срещу длъжника за вземането си за пари или вещи и може да започне своевременно производство по принудително изпълнение. Разбира се, длъжникът отново ще има право да възрази, че не дължи, като в общия случай неговото възражение не спира изпълнението (освен когато производството е започнало въз основа на ценна книга на заповед или облигации). В такъв случай изпълнението може да бъде спряно от съда само срещу надлежно обезпечение, предоставено от длъжника, във вид на залог на парична сума, държавни ценни книжа или ипотека.

Регламент (ЕО) №1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане предвижда възможност за кредиторите с парични вземания да търсят по облекчен ред изпълнение от техните длъжници със седалище в която и да било от страните - членки на ЕС (с изключение на Дания). Подобно на правния режим на заповедта за изпълнение и тук кредиторът подава заявление до компетентния съд по седалището на длъжника, който от своя страна издава заповед за плащане и я изпраща до последния с указания относно плащането и правото му да възрази, без да посочва основания за това, в едномесечен срок. Ако в дадения му срок длъжникът направи възражение по надлежния ред, кредиторът бива уведомен и следва да заведе иск по приложимия процесуален ред. Ако обаче възражение от длъжника не постъпи, сезираният съд обявява заповедта за плащане за акт, подлежащ на изпълнение, и я изпраща на кредитора-заявител, който въз основа на нея може да започне принудително изпълнение срещу своя длъжник при спазване на приложимите процесуални правила. За улеснение на участващите в производството страни и съдилища всички документи в рамките на тази процедура се изготвят и подават във вид на удобни за попълване формуляри, без изисквания за изпълнение на съпътстващи формалности по легализация на книжата или екзекватура на съдебния акт.

Разгледаните по-горе процесуални възможности безспорно са проява на добро намерение на националния и европейския законодател да улесни съдебните процедури по събиране на вземания. Доколко обаче тяхното прилагане на практика ще се окаже ефикасно, зависи от разумната практика на съдилищата и тяхната администрация. От магистратите и съдебните служители ще се очаква да действат не просто като администратори, а да създават и прилагат добри и рационални практики в интерес на всички участници в процеса.