При условията на ограничения в банковото кредитиране все по-актуални стават алтернативните форми на финансиране, сред които са факторингът и обратният лизинг. Целта на настоящата статия е да разгледа някои техни правни аспекти.

Факторингът представлява покупка на вземания и като форма на финансиране би бил подходящ за: а) доставчици на стоки или услуги, които извършват редовни доставки; б) доставките са при условия на отложено плащане; в) вземанията не са прехвърлени или заложени в полза на трети лица; г) взаимоотношенията между доставчика и клиента са добри, клиентът изпълнява задълженията си за плащане и не оспорва съществуването на вземанията на доставчика. В по-малка степен факторингът е приложим към индустриите, в които преобладават единични сделки или се извършват директни продажби на масовия пазар.

По силата на договора за факторинг доставчикът на стоки или услуги (клиент) прехвърля на факторинговото дружество (фактор) собствеността върху вземанията, които има от своя длъжник - купувач на тези стоки и услуги (длъжник), и получава пакет от услуги, който включва оборотно финансиране (сума, която представлява процент от размера на прехвърленото вземане), събиране на вземането, а в някои случаи и покритие на кредитния риск, произтичащ от невъзможност на длъжника да изплати задължението си.

Някои от практическите аспекти, които клиентът е препоръчително да има предвид преди сключване на договор за факторинг, са следните:

- Съществува ли забрана за прехвърляне на вземането? Вземане може да бъде прехвърлено, освен ако законът, договорът или естеството му не допускат това. Ето защо е необходимо да се провери дали договорът, вземането, по който се прехвърля, съдържа забрана за прехвърлянето на това вземане.

- Какъв е процентът от стойността на вземането, който клиентът е склонен да получи? Този процент до голяма степен зависи от това кой поема риска от несъбиране на вземането. Ако рискът е за сметка на фактора (т.нар. non-recourse factoring), очевидно този процент ще бъде по-малък. Ако в случай че не успее да събере прехвърленото вземане (изцяло или частично), факторът ще има вземане към клиента за несъбраната сума (т.нар. recourse factoring), то и сумата, която клиентът ще получи, ще бъде по-голяма.

- Клиентът разполага ли с документи, които доказват вземането му? Клиентът е длъжен да предаде на фактора такива документи (например договора за доставка на стоки или услуги, от който произтича вземането, документи, които удостоверяват извършената доставка на стоките или услугите), както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне (което обичайно се извършва в договора за факторинг). В случай че клиентът не разполага с такива документи, факторът е възможно да откаже услугите си поради риска от невъзможност да събере вземането.

- Клиентът изпълнил ли е задълженията си по договора с длъжника? Това обстоятелство е от значение, тъй като неизпълнението може да послужи като основание на длъжника да откаже да изпълни своето задължение. Например длъжникът ще има право да откаже да плати или да претендира намаляване на размера на своето задължение, ако клиентът не е изпълнил своето задължение за доставка на стоки или не е доставил стоки в договореното количество или качество.

- Имат ли трети лица права върху вземането? В случай че има такива права (вземането може да бъде заложено), факторът може да не е склонен да придобие вземането.

Клиентът е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Прехвърлянето ще има действие спрямо длъжника и спрямо трети лица (например кредитори на клиента) от деня, в който клиентът го съобщи на длъжника.

Длъжникът не е задължен да потвърди на клиента или на фактора, че му е било съобщено за прехвърлянето на вземането, но такова потвърждение от практическа гледна точка може да се окаже полезно. Потвърждението може да послужи като доказателство, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето и следователно е длъжен да изплати вземането на фактора. Препоръчително е потвърждението да включва изявление, че длъжникът е съгласен с прехвърлянето. В този случай длъжникът няма да може да прихване задължението си към фактора срещу свое вземане към клиента (в случай че има такова).

Обратният лизинг би бил подходящ за търговци, които се нуждаят от финансов ресурс и притежават активи на значителна стойност (недвижими имоти, оборудване и други), които не са обременени с тежести и за собствеността на които не съществуват спорове.

По силата на договора за обратен лизинг едно лице (лизингодател) се задължава да закупи определено имущество (имуществото) от друго лице (лизингополучател) срещу определена цена и да му го предостави за ползване за определен срок срещу възнаграждение. Лизингодателят изготвя пазарна оценка на имуществото и изплаща като покупна цена определен процент от тази оценка.

Обстоятелството, че лизингополучателят губи право на собственост върху имуществото, може да бъде видяно като негативна страна на обратния лизинг. Загубата на това право може да бъде неприемлива, включително от психологическа гледна точка, особено за малки семейни бизнеси. От друга страна, сборът на лизинговите вноски на практика надхвърля цената на имуществото. Обратният лизинг може да доведе и до допълнителни разходи по прехвърляне на правото на собственост върху имуществото, като нотариални такси, местни данъци и други.

Въпреки горното остава преимуществото на обратния лизинг като форма на финансиране, при която се подобрява ликвидността на лизингополучателя. Освобождава се свързаният с продаденото имуществото финансов ресурс, с който лизингополучателят може да разполага за нови инвестиции.

Лизингодателят пък става собственик на имуществото, но разноските за поддържането му са за сметка на лизингополучателя. Рискът от случайно погиване или повреждане на имуществото също е за лизингополучателя.

Някои от практическите аспекти, които лизингополучателят е препоръчително да обмисли преди сключване на договор за обратен лизинг, са следните:

- Желае ли да придобие обратно правото на собственост върху имуществото? Договорът за обратен лизинг може да предвижда правото или задължението на лизингополучателя да придобие собствеността върху имуществото по време на договора или след изтичане на срока му, или да не предвижда такова право, съответно задължение.

- Съществуват ли права на други лица върху имуществото (например имуществото може да бъде притежавано в съсобственост от няколко лица, може да бъде заложено или ипотекирано)? Съществуват ли претенции, включително предявени пред съд, относно собствеността върху имуществото? Очевидно е, че при положителен отговор на горните въпроси лизингополучателят може да откаже да сключи договор за обратен лизинг.

- Застраховане на имуществото. Тъй като рискът от случайно погиване или повреждане на имуществото е за сметка на лизингополучателя, в негов интерес е да застрахова имуществото. Такава застраховка би била и в интерес на лизингодателя, затова той може да поиска тя да бъде в негова полза, както и той да определи застрахователя и покритите рискове.

- Ползването на имуществото. Лизингополучателят ще бъде задължен да си служи с имуществото за целите, определени в договора с лизингодателя. Обичайно е това да са целите, за които лизингополучателят е ползвал имуществото преди сключване на договора. Тъй като неправилното използване и поддръжка на имуществото може да доведе до намаляване на неговата пазарна стойност, лизингодателят може да изисква договорът да му дава право да проверява как се ползва имуществото. Наличието на такова право е от значение особено в случай, че договорът не предвижда възможност за лизингополучателя да придобие право на собственост върху имуществото.

Може да бъде обобщено, че преди сключване на договор за факторинг или обратен лизинг търговците трябва да бъдат подготвени освен с информация за основните положения на тези договори, така и с необходимите документи, които ще трябва да представят на фактора (относно вземането, което искат да прехвърлят) или на лизингодателя (относно имуществото, което искат да продадат).

Наред с факторинга и обратния лизинг търговците следва да имат предвид възможността за предоговаряне на техните кредитни отношения с банките, включително като предоставят нови или заместващи обезпечения, възможността за привличане на финансов ресурс посредством дялово инвестиране, възможностите за експортно инвестиране, предоставяни от правителството, и други.