Възможни ефекти от ожесточената конкуренция на пазара на бързооборотни стоки

На живо
На живо: Премиерът и министри обсъждат водната криза

Възможни ефекти от ожесточената конкуренция на пазара на бързооборотни стоки

Възможни ефекти от ожесточената конкуренция на пазара на бързооборотни стоки
Финансовата и икономическата криза поставят мениджърите пред изпитания, в които вземането на правилни решения е въпрос на оцеляване, а експертната помощ - ключова. "Дневник" ви представя съвети на юристите от aдвокатскотo дружество "Цветкова, Бебов и съдружници" за някои от основните проблемите пред бизнеса - управлението на персонала, събирането на вземания и трудностите при получаване на финансиране. Специално внимание ще отделим и на бизнеса с бързооборотни стоки, който кризата изправи пред специфични предизвикателства. "Цветкова, Бебов и съдружници" е наследник на юридическия екип и правната консултантска практика на "Ландуел България", дружество, създадено през 2002 г., което от своя страна наследява екипа и практиките на "ПрайсуотърхаусКупърс правни и данъчни консултанти". Екипът на дружеството през последните десет години традиционно е класиран в признати международни издания за адвокатски практики като Chambers & Partners, International Financial Law Review 1000, Legal 500 и др.
Световната криза оказва негативно влияние върху потребителите с общо нарастване на цените на бързооборотните стоки и сравнително високата степен на променливост на този пазар. Поради редица структурни фактори и някои несъвършенства на пазарите, се регистрира значителна разлика между цените на производителите и потребителските цени в цяла Европа преди всичко в сегмента на хранителните стоки. Това най-силно влияе на домакинствата с ниски доходи, за които тези стоки представляват основно перо на разходите. Поддържането на ефективната конкуренция на пазара на бързооборотни стоки е един от ключовите фактори, който ще гарантира нормалното функциониране на икономическите оператори и ще има благоприятен ефект върху потребителите.
През последните години в България постоянно се увеличава броят на икономическите оператори, поради което конкуренцията на този пазар е значително висока с тенденция за доминация от големи търговци на стоки на дребно и трансгранични търговски вериги. От една страна, консолидацията може да доведе до подобряване на ефективността и намаляване на цените на стоките, но от друга, съществуват рискове за проявата на определени негативни ефекти за конкуренцията, които могат да рефлектират върху бизнеса и потребителите. Взаимодействията на икономическите оператори на пазара на бързооборотни стоки се проявяват на хоризонтално ниво (между самите оператори конкуренти) и на вертикално ниво (между операторите и техните доставчици).
Проблеми по хоризонтала
От гледна точка на хоризонталните взаимодействия най-значителен негативен ефект за конкурентната среда на пазара и за крайните потребители би имало картелирането между икономическите оператори. Антиконкурентният ефект на картела може да се прояви в различни форми като определяне на минимални цени, координирано повишаване на цените на определен продукт, разпределение на клиенти или доставчици и др.
Заради подчертания вредоносен ефект на картелите върху конкуренцията на законово ниво са предвидени значителни санкции (до 10% от общия оборот на предприятието за предходната финансова година) за подобни форми на поведение. В началото на тази година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие Програма за освобождаване от санкция или намаляване на санкции за участие на предприятие в таен картел, с която цели да стимулира представителите на бизнеса да съдействат при разкриване и доказване на картели. Възможност да получи пълно освобождаване от санкция има само първото предприятие, което признае участието си в картела и предостави необходимата информация и доказателства за това. Останалите могат да получат намаление на санкциите в размер до 50% в зависимост от качеството на доказателствата и времето на предоставянето им.
Oтношенията с доставчиците
На вертикално ниво взаимодействията между операторите на пазара на бързооборотни стоки и техните доставчици могат да имат различни форми. В някои случаи обаче между страните по вертикални споразумения могат да се договарят клаузи, с които се поставят ограничения на продавача или на купувача, като например задължение на купувача да не купува стоки от конкурентна марка ("задължение за неконкуриране"), задължение на продавача да продава продуктите си само на определен купувач ("задължение за изключителна доставка") и др.
Поради изключителното разнообразните и сложни отношения, които се развиват в търговския оборот, ефектите за конкуренцията от наличието на вертикални ограничения могат да бъдат най-различни. Ето защо в Закона за защита на конкуренцията неизчерпателно са посочени някои от най-типичните форми на забранено поведение, което би засегнало конкуренцията на съответния пазар, като пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия, прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение и др.
Тъй като вертикалните споразумения могат да произведат както отрицателни, така и положителни ефекти за конкуренцията, винаги се поставя въпросът за евентуалното изпълнение на критериите за освобождаването им от общата забрана. Критериите за освобождаване се съдържат в решение №44/10.04.2001 г. на КЗК. В случай че вертикалното споразумение изпълнява тези критерии, то не следва да попада под общата забрана на закона. От друга страна, е възможно то да попадне под дефиницията на "споразумения с незначителен ефект", при които основен критерий е общият пазарен дял на предприятията - участници на пазара на стоките или услугите, които са страни по споразумението, който не трябва да надхвърля 15% от всеки от съответните пазари, когато участниците не са конкуренти помежду си.
При наличието на забранено споразумение, което не покрива критериите за освобождаване от общата забрана или не може да бъде квалифицирано като "споразумение с незначителен ефект", паралелно настъпват две последици: автоматична недействителност на онези клаузи от споразумението, които са несъвместими с общата забрана, както и възникване на основание за налагане на санкция от страна на КЗК.
Предвид това в процеса на договаряне операторите на пазара на бързооборотни стоки и техните доставчици следва да избягват сключването на забранени споразумения, като внимателно преценяват ефектите на споразумението върху конкуренцията на пазара. В по-общ смисъл при сключването на договори и реализиране на своите пазарни стратегии икономическите оператори е необходимо да определят независимо своето поведение на пазара, като реагират по автономен начин на променените условия в пазарната среда и се въздържат от прилагането на антиконкурентни практики.
В Европа и у нас
Наскоро КЗК се самосезира и образува производство за разследване на евентуални нарушения под формата на забранени вертикални споразумения и антиконкурентни практики, налагани от големите търговски вериги спрямо доставчиците на бързооборотни стоки. Производството е образувано по сигнал на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, в който се твърди за съществуването на антиконкурентни практики, прилагани от големите търговци, като поставяне на ултимативни условия за увеличаване размера на отстъпките, налагане на високи входни такси, изискване за финансово участие в издаването на рекламни брошури и организиране на рекламни мероприятия и др. В съответствие с изискванията на закона КЗК ще проведе задълбочено проучване за наличието на евентуални забранени споразумения и антиконкурентни практики, които могат да засягат не само съответния пазар на национално ниво, но и търговията между държавите-членки на ЕС или да имат възпиращ ефект за навлизане на чуждестранни оператори на този пазар.
Въпросът за цените на хранителните стоки, които представляват значителен сегмент от пазара на бързооборотни стоки, е обект на изследвания и обсъждания и в рамките на ЕС. През 2006 г. Европейската комисия извърши проучване на европейската хранително-вкусова промишленост, като впоследствие през 2008 г. изготви две съобщения във връзка с цените на хранителните продукти. В резултат на извършените проучвания се отбелязва тревожната тенденция за увеличаване на цените на хранителните продукти и наличие на значителни разлики в производствените и потребителските цени за тези стоки. Посочват се определени несъвършенства на пазара и основни практики, които могат да създадат проблеми за конкуренцията. Предложена е пътна карта за подобряване на функционирането на веригата на предлагане, както и създаване на европейска база данни, съдържаща списъци с референтни цени на хранителните продукти в цяла Европа, изграждане на Европейска система за наблюдение на пазара и други мерки в тази насока.
На 26 март 2009 г. Европейският парламент прие резолюция относно цените на хранителните стоки. В документа се констатират редица несъответствия в цените на хранителните стоки, увеличаване на потребителските цени въпреки спада в цените на селскостопанските продукти, използване на покупателната сила на супермаркетите за принудително намаляване до неустойчиви нива на цените за доставчиците и налагане на нелоялни условия, контролиране от страна на супермаркетите на достъпа на селскостопанските производители и другите доставчици до потребителите. Посочва се също така, че е необходимо да се въведат нови инструменти за упражняване на контрол на пазара, за да се гарантира стабилност в доходите на производителите и разумни цени за потребителите.
Това са сигнали за засилена активност и търсене на механизми за поддържане на взаимно приемлив баланс на пазара на бързооборотни стоки и възпиране на всякакви опити за изкривяване на конкуренцията на този пазар. В условията на икономическа криза това е особено наложително, тъй като евентуални несъвършенства на пазара ще рефлектират както върху бизнеса, така и върху крайните потребители. В действителност домакинствата са най-уязвими на този пазар, тъй като поради ежедневната нужда от бързооборотни стоки не биха могли да си позволят ограничаване на консумацията и разходите за потребление. Затова пазарът на бързооборотни стоки трябва да предлага на потребителите все по-голям избор, по-лесен достъп и по-високо качество на стоките.