След като с активна реклама Велинград успя да се наложи като столица на СПА туризма, общинарите в града скоро може да започнат да го популяризират и като града на хмела. Защото в околностите му се е запазило единственото производство на тази култура в България. За 20 години хмелните полета в останалата част от страната около Самоков, Долни Лозен, Елин Пелин, Котел и Берковица бяха напълно унищожени, докато насажденията в Родопите са запазени благодарение на местната инициатива в Ракитово и Велинград. Така от 20 хил. дка хмелни полета в цялата страна преди 1990 г. днес площите в региона се простират върху 1600 дка и от тях годишно се произвеждат около 300 т гранулат като суровина за бирата.

В основата на бизнеса са двамата братя Асен и Владимир Иванови, които през 1996 г. започват да търгуват с хмел и оттогава непрекъснато развиват производството. Началото е поставено с приватизацията на бившето държавно-кооперативно предприятие за хмел, което стопанисва полетата плюс фабриката за хмелов гранулат в близкия град Костандово. Възстановяват част от полуразрушените железобетонни конструкции и постепенно организират производството. "Предишната мегаломания да се произвежда свръх възможностите на земеделието беше довело дотам да се произвежда хмел върху 5 хил. дка независимо от непригодността на земята в някои зони около града", обяснява Асен Иванов. Голяма част от металните конструкции са били окрадени преди приватизацията и сега използваеми са останали около 2 хил. дка.

Хмелопроизводството е скъпо и трудоемко и затова консорциумът "Булхопс" се е съсредоточил върху отглеждането на три сорта хмел върху 1600 дка. В най-големите стопанства на Германия и Чехия, които са лидери в хмелопроизводството в Европа, фермите се простират средно върху 400 дка, затова велинградските предприемачи са разширили дейността си, привличайки и други производители от региона. Днес в управлявания от братята консорциум "Булхопс" участват фирмите "Булхопс", едноименната велинградската кооперация, "Булхопс 90" и "Хмела - Велинград".

За разлика от зърнопроизводителите, чиито разходи за декар пшеница се движат между 70 и 110 лв., то при хмела те достигат 1000 лв. Отглеждат се нискостеблен и високостеблен вид, които изискват много ръчен труд. Работата започва от засаждането и наторяването през октомври и продължава през пролетта, когато всяко стъбълце ръчно се увива около стоманените въжета, за да може да се изкачи до 7-те метра височина в развитието на хмела. Прибирането на нискостеблените шишарки става с комбайн, но високите стръкове се обират ръчно, затова и всяка година сезонно в полетата работят около 120 души.

Хмелът вирее във влажни почви, затова и мениджърите са инвестирали в системи за напояване. Освен гравитачно чрез система от канали някои от насажденията се поливат и с капкова система.

Сложна е и технологията на пресоване, изсушаване и гранулиране на хмела, от която зависи качеството на бирата. Българските производители отглеждат основно три сорта хмел, внесени от САЩ още преди приватизацията на стопанството. Сортовете са два вида - горчиви и ароматни, като те се комбинират при производството на бира. Самото качеството на пивото пък зависи от т.нар. алфа-киселини, съдържащи се в суровината. "За разлика от германските сортове те не са така ароматни, но имат изключително добри свойства и пивоварните ги предпочитат", обясни Асен Иванов.

Освен за вътрешния пазар "Булхопс" осигурява хмел и за пивоварни във Великобритания, Германия, Русия и Сърбия. Годишното потребление на хмел е около 400 т, като немалка част от него се внася от мултинационалните компании, които държат основната част от пивоварните в страната. "Булхопс" има договори с "Каменица" и "Загорка". На фона на германското производство, което годишно се движи около 30 хил. т. хмел, българското е твърде скромно, по 300 т. Сериозно предимство е, че масивите се намират в екологично чист регион, като в производството му не се използват пестициди.

Световният пазар на хмел е твърде променлив, затова и мениджърите не залагат крупни инвестиции за увеличаване на площите. Годишно засаждаме по 30-40 нови дка, което ни поставя в рискова ситуация, обясни още Асен Иванов. Освен в производството на гранулати мениджърите инвестират и в опазване на околната среда. Тяхна е и разработката на биотор от листна маса, който все повече се търси от ферми за биологично земеделие.

Инвестиции и в биотор Преди десет години мениджърите инвестират в създаване на биотор от растителни отпадъци, одобрен официално за използване през 2001 г. Идеята е възникнала от компостирането на огромните стъбла от хмела, изхвърляни след производството на бирените гранули. Освен тях в специални бази се складират и други растителни отпадъци от селскостопанските ферми в региона, които се разграждат при определени условия за създаването на хумустина (от хумус, основната съставка на почвата). Продуктът е екологично чист, защото се произвежда в регион без промишлени замърсители, обясни шефът на "Булхопс" Асен Иванов. Разработката за биотора е на екип на компанията, като са привлечени и учени с утвърдени изследвания на хумусните вещества и въздействието им върху посевите. Биоторът съдържа всички необходими съставки за подхранване на растенията като фосфор, калций, азот, магнезий и др. Освен като витамин за растенията той е ценен заместител и на пестицидите, които заради химичните съставки не могат да се използват за биоземеделие. Резултатите от използването на хумустина се оказали неочаквано добри особено при житните посеви. Учени установили, че след третирането на пшеница с биотор от едно зърно покълват до седем плодоносни стебла, което е двойно повече от нормалното развитие без хумустин.