Европейските борсови индекси не можаха да изберат една посока в четвъртък и това си пролича и на пазарите в региона. Като цяло балканските борси, които са по-малко ликвидни, се ориентираха към спад в котировките, докато в Централна Европа основните индекси нараснаха средно с по 1%.

Румънската борса беше единствената в Югоизточна Европа, която към края на пазарния ден успя да отчете ръст от над процент за най-атрактивните компании. Местният индекс BET успя да спечели 1.5%. Дневният оборот в Букурещ пък надхвърли 2 млн. евро и беше акумулиран почти изцяло от търговия с корпоративни акции. На зелено бяха борсите в Турция и Гърция, като в Атина ATHEX напредна с 0.7%. Турските книжа поскъпнаха средно с 0.9%. Македонският показател MBI 10 така и не можа да избере категорична посока и към края на търговията в Скопие се задържа на символичен растеж от 0.04%. Сръбският BELEX15 изгуби над 2 на сто от стойността си, като малко преди закриването на сесията само три компании от индекса поддържаха някакъв ръст. На червено бяха още босненската борса (BIRS се понижи с 0.25%) и пазарът в Загреб (CROBEX изгуби 0.38%).

Унгарският BUX отчете ръст от 1.5% в четвъртък. Пред местните медии финансовият министър на страната Петер Оско увери, че засега Унгария няма намерение да емитира дълг в чужда валута. Думите на Оско бяха отговор на спекулация на "Ситигруп", че Унгария може да се ориентира към емитирането на деноминирани в долари облигации. По-рано този месец Унгария и Полша осъществиха успешно пласиране на държавен дълг, което анализаторите определиха като сигнал за доверие в тези пазари.

Във Варшава везните се наклониха в полза на мечките, като над 55% от изтъргуваните позиции поскъпнаха. WIG 20 добави 1.54% към стойността си.

Руският MICEX постигна близо 2% ръст в предпоследния борсов ден за тази седмица, докато другият основен показател - RTS, ограничи растежа си до малко повече от растеж. Играчите обърнаха известно внимание на среща между водещи банкери и премиера Владимир Путин, на която се е обсъждала идеята за драстично понижение на основната лихва - от порядъка на 5 процентни пункта. Друга интересна новина беше решението на правителството да запълни частично бюджетния си дефицит с пари от държавните си фондове.