Икономическата криза накара все повече публични компании да преструктурират бизнеса си, като продават активи или затварят предприятия. Целта е да се фокусират върху основния си бизнес и най-силните позиции в портфейла си, което анализаторите определят като нормален процес по време на финансови затруднения. Те обаче все още се абстрахират да нарекат това тенденция, която отдавна се наблюдава на развитите пазари, а по-скоро не изключват част от сделките на българския пазар да са със счетоводни цели.

По думите на Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и изпълнителен директор на "Стара планина холд", процесът на преструктуриране и продажба на активи не е спирал, но при криза условията са други и компаниите се разделят с дружества, които нямат конкурентни предимства в сектора си. "Не бих казал, че в момента има тенденция към продажби и преструктуриране, но в условията на криза продажбите на активи принципно растат", каза той.

Последните дни няколко публични компании обявиха намерението си да направят преструктуриране на дейности, които не са пряко свързани с основните им източници на приходи. Сред тях е производителят на бои и лакове "Оргахим", който обяви, че ще закрие дъщерните си дружества в Италия, Сърбия и Украйна, за да намали загубите си. Компанията излезе на консолидирана загуба от 723 хил. лв. за първото полугодие в сравнение с над 3 млн. лв. печалба за същия период на миналата година. Закриването на поделенията е продиктувано от намалените продажби зад граница, което беше усетено още преди спада на вътрешния пазар. За първите шест месеца спадът на продажбите на годишна база е с 23% и въпреки съкращаването на част от персонала разходите бележат по-малко понижение от 18%.

Скоро се очаква и "Албена инвест холдинг" да продаде 51% от акциите на дъщерното си дружество "Бряст-Д", което се занимава с производство на мебели и наскоро беше качено за търговия на Българската фондова борса. На регулирания пазар първоначално ще бъдат предложени 10% от капитала за 4.5 лв. на акция. Намеренията на холдинга са продажбата на целия пакет да бъде приключена до края на октомври.

"Наистина последния месец зачестиха подобните продажби (ПДНГ, "Зърнени храни България", "Оргахим", "Бряст-Д") и е много вероятно да ставаме свидетели на нови non-core sales сделки. Поне за момента обаче не мога да ги нарека тенденция", каза Иво Толев, управляващ партньор, "Ултима капитал мениджмънт".

При тежките условия обаче мениджърите са подложени на по-голям натиск да продават неефективни активи и при адекватен насрещен интерес можем да наблюдаваме сериозно преструктуриране, коментира Константин Абрашев, портфолио мениджър в "Бенчмарк асет мениджмънт".

Заради новите пазарни условия например австрийската група "Соравия", чийто основен бизнес е фокусиран в недвижимите имоти, започна преговори за продажбата на българската бутилираща компания "Девин".

Доколко има интерес от страна на купувачи на тези активи е въпрос на финансиране. Според Васил Велев обаче интересът на купувачите в момента не е толкова висок заради ограниченото банково кредитиране, което да финансира сделки по придобивания.

Пример за компания, която от две години чака купувач, е "Ломско пиво". Пивоварната от групата на "Енемона" беше качено на борсата точно преди две години с намерението да бъде продадена на стратегически инвеститор. Прокопи Прокопиев, мениджър "Корпоративна политика" в "Енемона", поясни липсата на сделката с думите, че въпреки наличието на интерес в момента никой не бърза да сключва такава, защото чака резултатите за деветмесечието. Той очаква да има раздвижване на сделките по сливане и придобиване към края на годината, а "Енемона" не планира друго преструктуриране на активите си освен евентуалната продажба на "Ломско пиво".

"Стара планина холд" също не планира продажба на свои дружества, но едно от предприятията му - "Фазан" - Русе, от 1 септември спира работа за шест месеца и ще съкрати част от персонала си. Производителят на чорапи е принуден да прекъсне дейността си заради значително намаление на поръчките, посочват от компанията. Ръководството на дружеството не прогнозира скорошно възстановяване.

Мнения:

Динамиката на активите, съответно излизането от даден инвестиционен проект и влизането в нов са част от нормалната бизнес практика. В крайна сметка всяка компания се стреми да оптимизира дейността си в зависимост от обстоятелствата. Не е изненада, че в момент на затруднения компаниите се опитват да ограничат разходите си и да си осигурят ликвидност, а в период на експанзия да търсят възможности за нови инвестиции, стремейки се да заемат по-голяма част от разширяващото се търсене.

Само преди две години българските компании търсеха възможности за развитие, купувайки предприятия в страната и чужбина - добри примери са "Монбат", "Каолин", "Софарма" и т.н., но не липсваха и движения в обратна посока - "Албена", която направи опит да се раздели с "Бялата лагуна". В текущите условия мениджърите усещат по-голям натиск да продават неефективните активи и при адекватен насрещен интерес може да наблюдаваме сериозно преструктуриране на бизнеса.

Този процес не е спирал. При криза обаче условията са по-различни - компаниите обикновено продават дружества от сектори, в които нямат сравнителни предимства и не могат да бъдат включени в бизнес линия на съответната структура. Не бих казал, че в момента има тенденция към продажби и преструктуриране, но в условията на криза продажбите на активи принципно растат. Купувачи не се намират лесно, защото подобни сделки се финансират основно с кредити, а този ресурс сега е ограничен. В "Стара планина холд" засега не планираме продажби на дружества.

Наистина последния месец зачестиха подобните продажби (ПДНГ, "Зърнени храни България", "Оргахим", "Бряст-Д") и е много вероятно да ставаме свидетели на нови non-core sales сделки. Поне за момента обаче не мога да ги нарека тенденция. Освен това повечето от тях са чист счетоводен инженеринг, скрит зад определенията преструктуриране и оптимизация. Пример за такива биха могли да станат "Енемона" и страничният за нея бизнес с "Ломско пиво", ако го продаде на стратегически инвеститор. Конкретно за последните сделки условията диктуват този вид чисто оперативни (вътрешни) "продажби". По-неприятното е, че понякога дисбалансът между оповестената цел на операциите и тяхната реална цел прави дребните акционери в нежелани гласуващи на ОСА.