ДО:  Форумци

От:  Любомир Христов, ChFC

ОТНОСНО: Признание за платена публикация

 

На 8 септември т.г. в-к Дневник публикува статията ми под заглавие "Четири възможности  за вашите свободни пари"

В нея препоръчах свободните пари да се насочват последователно за

   1. "Авариент фонд" - 3 до 6 месечните разходи

   2. Защита - застраховки "живот", имущество и здравно осигуряване

   3. Инвестиции с цел натрупване и

   4. Инвестиции с цел доход (за по-възрастните)

Някои Форумци отсякоха "платена публикация!". С тази бележка  искам да ги уверя и чистосърдечно да си призная - публикацията е не просто платена, тя е много скъпо платена. Ще разкрия и точната цена, но преди това, позволете ми да споделя накратко четири житейски случая:

Възрастна жена. Ама  много възрастна - на 95 години. Не е болна - за болница. Но не може и да се разхожда без придружител, не вижда и чиниите да измие. Живее при внучка си, която от своя страна е вече баба. С пенсия от 80 лв., разбира се, няма как дори да се отоплява сама. Напълно е зависима от помощта на другите и следователно ограничена от това как да прекарва времето си - това е част от риска да доживееш дълбоки старини. Наричат го "риск от дълголетие" - да преживееш парите си. Тя няма спестявания в доброволен пенсионен фонд или където и да е другаде - не беше и чувала за това. Другата част от цената, разбира се, плати внучката й, която освен със собствените си внуци, се грижеше и за баба си. Това беше моята баба. Тя нямаше възможност да спестява и инвестира, но аз имам.

Млада жена. Със  две деца - първи и трети клас. С добра професия - счетоводител и заплата над средната. Една вечер съпругът й, на 39 годишна възраст, взема бутилката бира и сяда пред телевизора да отпочине от работа. .... И не става. Той нямаше застраховка "живот". Децата израснаха, майката се пребори. С цената на пропуснати възможности както за себе си, така и за децата си. Тази жена е моя братовчедка. Плащам за застраховка с надежда никой да не се възползва.

По-възрастна жена. Силно главоболие, до загуба на съзнание. Влиза в болница. Диагнозата - аневризъм. Не занех какво е това. Научих - разширение на кръвоносен съд в мозъка с вероятност за фатален финал. Лечението - отваряне на черепа и "защипване" на съответния кръвоносен съд със съпътстващия риск от непреднамерени защипвания. Има и модерни методи, без отваряне на черепа. Даже и у нас - на цена 20 000 лв.  - "под масата", разбира се. Здравноосигурителната каса не покрива такива "луксове". Тя нямаше доброволна здравна осигуровка и работеше за 3 000 лв. - на година. Тази жена е сестра ми. Не й отвориха черепа. Сега е добре. Моят "авариен фонд" допълни нейния. Имам допълнителна здравна застраховка.

Мъж. Преди две  седмици е отпразнувал 60-тия си рожден ден. Заминава като водач на поход. И не се връща - само тялото му. Апартаментът в Лозенец остава за съпругата - втори брак. След 3 г. и тя си заминава от този свят. Апартаменът остава в наследство на нейни роднини, които нямат принос в купуването или изплащането му. Двете деца на мъжа не получават нищо. Едното дете съм аз. Дали това е била волята на мъжа? Няма да разберем, той нямаше завещание. Хм, и аз още не съм написал моето.

Та това са някои  от нещата, които се случиха през последните 20 години в моето семейство. Много силно се надявам, че всички те няма да се случат на теб, форумецо. Но не искам да те заблуждавам - не мога да ти гарантирам, че поне някое от тях или подобно няма да те сполети.

Свободен си да решаваш  за себе си дали ще използваш, това, което  финансовите посредници предлагат  като смекчаване и (частична) компенсация  на рисковете които носиш или не. Но не си свободен да НЕ вземеш решение. Дори когато не правиш нищо и това е решение - решението да си носиш сам и с най-близките си всичките си рискове.

Та това е цената за платената ми публикация - моят опит. Вярвам ще се съгласиш - висока цена. Платихме е я аз и най-близките ми.