След десетилетие на растеж за България световната рецесия не подмина силно отворената ни и податлива на външни шокове икономика. Само за девет месеца брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се срина от 6.8% ръст на годишна основа (трето тримесечие на 2008 г.) на 4.9% спад - болезнено потъване, което съвпадна с мрачния сценарий на външните анализатори за твърдо приземяване. България на практика изпадна в първата от 12 години насам рецесия.

На този етап прогнозите за излизането от кризата се консолидират около мнението, че това ще стане през 2011 г. Финансовият министър Симеон Дянков вече заложи прогноза от 6.3% спад на БВП за тази и 2% за следващата година. Международният валутен фонд очаква още по-големи понижения - съответно 7 и 2.5 на сто. Сходна е прогнозата и на гръцката финансова група EFG Eurobank, която обяви, че българската икономика ще се свие с 6% през тази година и с 2% през следващата.

Изследванията на микрониво също подсказват песимизъм относно възможността България бързо да навлезе отново в цикъл на растеж. Неотдавнашно изследване на българското анализаторско звено "Джи Ес рисърч" (GS Research) сред водещи български мениджъри показа, че българската икономика ще се върне по пътя на растежа в началото на 2011 г., а дотогава ни чака стагнация. Такива са настроенията и на домакинствата в страната, ако се съди по анкетата на dnevnik.bg/pazari.

На фона на песимизма икономическите данни и настроения от последните седмици дават повод за малко повече оптимизъм. Първо, перспективите пред икономиките на източноевропейските страни, сред които и България, се подобриха рязко след новината, че основните им търговски партньори на Запад - Франция и Германия, изненадващо са излезли от рецесията. След това от австрийската кредитна институция Raiffeisen International посочиха, че очакват възстановяване на българската икономика още през следващата година, като прогнозираният ръст е от 1% за 2010.

Добри вести дойдоха и вътре в страната. Дянков обяви, че няма да се режат повече правителствени разходи, а ще се търсят допълнителни приходи в бюджета. Целите на кабинета са ясни. От една страна, намаление на държавните средства в икономиката в този момент само би задълбочило кризата в страната, защото ще означава още по-голяма стагнация в потреблението и още по-малко инвестиции. От друга страна, все още значителният дял на сивия сектор в икономиката предполага, че източници на постъпления в бюджета има и администрацията просто трябва да се "размърда", за да удари контрабандата и нелегалната търговия. Дянков вече се похвали, че в края на август и началото на септември постъпленията в бюджета от ДДС са се увеличили с 10% в сравнение с предишните месеци. Напоследък растат и приходите от акцизи, особено от горива, каза още финансовият министър.

Друг позитивен сигнал по правителствена линия беше излъчен в Брюксел. Кабинетът издейства размразяване на част от еврофондовете, което веднага беше калкулирано от икономистите като шанс за нови свежи пари в икономиката и повишаване на доверието на инвеститорите в нея.

Като оптимистични могат да се приемат и сигналите, идващи от данните на статистиката. Износът на България расте за трети пореден месец и през юли достига най-високата си стойност от началото на годината - малко над 2 млрд. лв. "Това е изключително добра новина", коментира Величка Рангелова, д-р по икономика и бивш зам.-директор на Националния статистически институт. По думите й съпътстващият го увеличен внос не бива да ни притеснява, защото зад него освен поскъпването на петрола стои и възстановяване на производството. Според експерта това са сигурни белези, че частният сектор е гъвкав и че бързо се адаптира в новите икономически реалности. Макар и с голям спад на годишна база месец за месец промишленото производство, търговията и строителството също се възстановяват.

Едно е сигурно - кризата си има и своите позитивни страни. За първи път през последното десетилетие България ще тества дали е изградила гъвкава икономика, или е строила "картонени кули". Нещо повече, бързото излизане от рецесията ще зависи изцяло от собствените й усилия - на бизнеса, на гражданите й и на техния принципал в управлението на страната - правителството. Историята показва, че проспериращи са тези страни, които имат собствена стратегия за развитие и силна вътрешна политика.