След като България изпадна в първата си рецесия от 12 години насам, и безработицата може да стане двуцифрена. Това прогнозираха бизнес организации, според които пикът на безработицата ще бъде през пролетта на 2010 г. и може да стигне около 10%.

В края на второто тримесечие икономиката на страната се сви с 4.9% спрямо ръст от 6.8% на годишна основа към трето тримесечие на 2008 г., когато кризата още не беше ударила. Същевременно с близо 40% скача безработицата през последната година и в края на август вече е близо 7.8%.

"Смятам, че в момента сме на дъното. То обаче е много ниско и затова безработицата ще продължи да расте, тъй като съкращаването на персонала се забавя с около шест месеца спрямо спада в поръчките", предупреди председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. В този период компаниите използват всички възможности да ограничат разходите си с т.нар. меки мерки като намаляване на работното време, отбеляза той.

Според зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев фирмите могат да прилагат този подход не повече от половин година, но скоро липсата на поръчки ще ги принуди да се освободят от излишните работници.

Икономиките, с които търгуваме, показват индикации, че дъното на кризата е отминало, каза още Колев. Основни търговски партньори като Франция и Германия вече сигнализираха че излизат от рецесията, като отчетоха ръст през второто тримесечие. Според Колев обаче признаци за съживяване на икономиката у нас ще се появят през пролетта на 2010 г., но това ще има положителен ефект върху пазара на труда едва няколко месеца по-късно. Затова високото равнище на безработицата ще се запази до лятото и даже до есента на 2010 г., смята той.

На този етап повечето от прогнозите за излизането от кризата се консолидират около мнението, че това ще стане през 2011 г. Финансовият министър Симеон Дянков вече заложи прогноза от 6.3% спад на БВП за тази и 2% за следващата година. Международният валутен фонд (МВФ) очаква още по-големи понижения - съответно 7 и 2.5 на сто.

Според изпълнителния директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов (КРИБ) безработицата може да бъде ограничена, ако държавата поеме част от заплащането в пострадалите от кризата фирми. Подобна мярка имаше в националния план за действие по заетостта на министерството на труда, по която средствата вече се изчерпаха. Представителите на бизнеса обаче настояват тя да бъде продължена, а от социалното министерство обещават това да се случи със средства от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Според Иванов, ако държавата подпомогне бизнеса, безработицата няма да стигне двуцифрена стойност догодина.

Като други мерки за ограничаването й работодателите посочиха увеличаването на неплатения отпуск от 30 на 60 или 90 дни, както и възможността предприятията да въвеждат намалено работно време за 9, а не за 6 месеца, както е в момента.

Най-важното е да се запази човешкият ресурс в компаниите, които са стояли добре на международните пазари, защото когато започне възстановяването на световната икономика, няма да можем да върнем бързо позициите си и рискуваме да бъдем изместени от други страни, каза Васил Велев.

Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ: Кризата приземи пазара на труда Кризата приземи пазара на труда. Преди това бяхме свидетели на искания за заплати, значително по-високи от реалната производителност на труда. Сега нещата се върнаха там, където им е мястото. Бих казал, че кризата дори имаше оздравителен ефект върху пазара на труда. Ако мерките, които КРИБ предлага, се приемат, безработицата може да бъде ограничена и да не стигне двуцифрено ниво. Васил Велев, председател на УС на АИКБ: Запазването на човешкия ресурс е по-важно от увеличаването на пенсиите Нямаме съмнения, че до края на годината безработицата ще продължи да расте. Би могла да достигне до над 10% и това е реалистичният сценарий. Запазването на човешкия ресурс в компаниите е по-важно от увеличаването на пенсиите, защото утре, ако няма кой да продава навън, няма да има пари и за възрастните хора. Камен Колев, зам.-председател на БСК: Трябва да се задържи работната ръка Всички стъпки на държавата за подобряване на бизнес средата като ограничаване на сивата икономика, намаляването на осигуровките, създаването на по-добра регулативна среда и по-бързите и некорумпирани услуги косвено водят до задържане на работната ръка и даже до наемане на нови служители. Величка Рангелова, д-р по икономика: Всеки отрязан лев в икономиката означава три лева по-малко в нея Икономиката ни се мъчи да излезе сама от кризата. Нарастващият износ през последните месеци показва възстановяване на икономиката ни като цяло, макар да не й се помага. Това е добър показател. Нарастващият внос не е само по линия на поскъпналите горива и също е индикатор за съвземане на производството. Прогнозите, че и догодина ще има спад на брутния вътрешен продукт и че ще излезем от кризата 2011 г., изобщо не са верни. Икономиката ни се движи почти изцяло от частния сектор, който изобщо не се влияе от решенията на управляващите. Излизането на Франция и Германия от рецесията изтегля нагоре и нас. Намерението на финансовия министър Дянков да не реже повече правителствени разходи е много добро. Всеки отрязан лев в икономиката означава три лева по-малко в нея и съответно блокиране на икономическия растеж. Данните за нормализиране на лихвите по кредитите също са позитивен сигнал. Правителството и БНБ трябва да окажат допълнителен натиск в това отношение, за да ги приведат до по-ниските нива в другите страни в ЕС. Това все пак е третият фактор за представянето на икономиката. Първият и вторият са съответно несигурната икономическа среда и слабото търсене. Бизнес анкетите на статистиката ясно показват, че стагнацията в строителството се дължи на недостатъчното вътрешно търсене. Едно допълнително намаление на лихвите ще стимулира покупките на жилища и ще донесе растеж. Ако частният сектор продължава да се представя като през последните два месеца, можем да излезем от кризата още до края на годината. Правителството не трябва да залага спад на икономиката за следващата година. Това би довело до ниски приходи и разходи в бюджета и до насилствено задържане на растежа. Нека се планира нулев растеж, а ако бъде положителен, а аз смятам, че ще е така - 1-2% растеж, ще е много добре. Дянков смята, че може да се мисли за увеличение на доходите от следващата година. Моето мнение е, че не може, а трябва да се повишат, защото потреблението ни е свито. Първият и най-важен фактор на икономическия растеж е личното потребление. Ако не върви нагоре, не чакайте растеж. Поздравления и за премиера Борисов, че успя да издейства отблокиране на еврофондовете. Това ще отпуши и другите средства по европейските програми. Ако усвояваме милиардите, които ни се полагат, това ще доведе до бързо излизане от кризата. Красимир Катев, управляващ партньор в "Аврора капитал" и бивш зам. финансов министър в кабинета "Сакскобургготски": Важно е да се върне доверието в икономиката Спадът на БВП от 4.9% за година през второто тримесечие е добра новина, ако се погледне какво се случва в Европа. По-интересно ще е дали през следващите месеци ще видим забавяне на понижението и дали ще можем да завършим годината под 5 на сто спад на икономиката. Възстановяването понякога е въпрос доверие. Ако чуждите инвеститори се върнат, ако се отпушат кредитите и паднат лихвите, тогава икономиката може да тръгне нагоре по линия на вътрешното търсене и увеличение на фирмените запаси. Върнем ли доверието в икономиката и почнем ли да усвояваме европарите - само този канал да се размрази, това ще компенсира всичко друго. Оптимист съм. Пламен Бенински, "Силистар Юг": И Ванга трудно щеше да прогнозира строителството Трудно ми е да отговоря какви са ми очакванията за строителството през 2010 г. Ванга, ако беше жива, също трудно щеше да даде прогноза. Всичко зависи от поведението на банките. Ако продължат с политиката си като през тази година, то 2010 г. ще бъде още по-тежка. Ако свалят лихвите и пуснат кредити, тогава ще е по-добра. Спадът в строителството на сгради през 2009 г. - 90-95%. Ако беше 11-12 %, както твърди статистиката, щяхме да даваме банкет и да обявим всенародно веселие. Стоян Механджиев, "Стройкар КМ": Инвестициите ще раздвижат строителството Очаквам удържане на сегашните нива като обем на работа или в най-лошия случай спад. За цените не говорим. Трудно е да се прогнозират. Всичко зависи от това дали ще има инвестиции в бранша. Сега парите изчезнаха, изпариха се. Не знам къде отидоха, но ги няма. Ако се появят отново, строителството може да тръгне и нагоре. Николай Таков, "СК 13 холдинг": Надявам се да тръгнат инфраструктурните проекти Надявам се най-после да тръгнат инфраструктурните проекти - магистрали, пречиствателни станции. Вече няма пречки да не започне тяхното строителство. Шансовете този път са на наша страна. Ако и този път не успеем сами да си подредим нещата, и господ няма да може да ни помогне вече. Развигор Христов, инвестиционен консултант, ПОД "Бъдеще": Положителните настроения ще се запазят От март тази година се наблюдава възстановяване на капиталовите пазари. Макроикономическите данни в развитите държави и последните финансови резултати на големите международни компании от шестмесечието на годината в повечето случаи са по-добри от очакваните от анализаторите. Ако до края на настоящата или следващата година не сме свидетели на негативно събитие от порядъка на фалита на "Леман брадърс", по всяка вероятност положителните настроение на фондовите борси ще се запазят. БФБ - София, няма да бъде изключение от останалите международни пазари. Стоян Николов, управител, "Първа ФБК": Охлаждане, преди да се изпробва нов ръст Положителните настроения на световните финансови пазари подкрепиха БФБ - София, през последните 10 търговски сесии и наблюдаваме възстановяване на местните индекси до нива от началото на ноември 2008 г. Основен двигател на растежа се оказаха ръстът на БВП на Германия и Франция от второто тримесечие на 2009 г. ведно с финансовите "инжекции" в автомобилния бранш в Европа и нестихващото финансиране на банките зад океана. На национално ниво противоречивите данни за бюджетния дефицит и все още неясният резултат от опитите за възстановяване на европейските субсидии за България не помрачиха ентусиазма на местните инвеститори и борсата отбеляза ръст от 6% за изтеклите две седмици. До края на 2009 факторите, влияещи на световните борси, респективно на българския фондов пазар, ще продължат да бъдат нивата на основните лихвени проценти, цената на суровия брент петрол, политическите решения за подкрепа на реалния и финансовия сектор (които механизми значително се изчерпаха през последните месеци) и не на последно място - бизнес климатът, ведно с нивото на безработицата в еврозоната и САЩ. Дори и при липсата на негативни новини до края на 2009 г., чисто в технически и психологичен план следва да очакваме "охлаждане" на страстите от последния месец и корективно движение на цените на местните акции в посока надолу през следващите месеци, преди да бъде тествана нова положителна вълна до края на годината. Естествен катализатор за подобна корекция биха били предвижданите мерки за затягане на данъчните режими в някои европейски страни и предложението на германския финансов министър за въвеждане на глобален данък върху финансовите сделки. Пътеводен индикатор за поведението на инвеститорите през октомври и ноември ще бъдат данните за БВП през 3-то тримесечие на 2009 г., но скептичното отношение на някои анализатори за временния ефект от мерките за излизане от кризата и ново задълбочаване на проблемите през 2010 г. продължават да поддържат рестриктивно поведение на местните и чужди институционални инвеститори. Нещо повече, ниската ликвидност от последните месеци (6.8 млн. лв. средноседмичен размер от началото на годината) отблъснаха големите инвеститори от местния пазар, което допълнително доведе до превес на спекулантите и дребните инвеститори. Подобно положение би се запазило до възстановяването на интереса на нови компании за търсене на свеж ресурс от борсата и увеличаване на броя на нови IPO, SPO и процедури по увеличаване на капитала на листваните публични компании. Тези процеси е малко вероятно да започнат да се проявяват преди средата на 2010 г., а плахите анонси за понижаване на лихвените нива по кредити на българските банки от изминалата седмица са по-скоро опит на банките за промяна на кредитната политика, отколкото индикатор за подобряване на бизнес климата в страната. Кирил Гарчев, главен дилър, "Булброкърс": Данните от реалната икономика ще имат по-голямо значение Силното възстановяване на фондовите пазари от дъната си през март изведоха индексите до нива, които логично поставят въпроса изчерпа ли се потенциалът за поскъпване на цените и предстои ли ни съществена корекция. Привържениците на мечия сценарий, разбира се, имат силни аргументи - фундаментът на компаниите не показва подобрение, позитивните отчитания на БВП, които видяхме в някои страни, се дължи на стимулационните пакети на правителствата и след изчерпване в акумулирането на материални запаси потреблението и инвестициите няма да са се възстановили, което пък ще върне икономиките към второ дъно на рецесията. Споменават се и структурните проблеми, свързани с процеса по ограничаване на свръхзадлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, правителствените бюджети, все силни аргументи, предполагащи предпазливост. От друга страна обаче, поведението на пазарите в предишни периоди предполага, че настоящото поскъпване на индексите, макар и значително, не е изключение от нормата на типичните процеси, развивали се след кризи в икономиките. През последните няколко месеца PMI индикаторите преминаха границата от 50 пункта, производството и потреблението забавят темповете на спад, а рецесията изглежда приключва. След обичайния лаг тези процеси ще намерят отражение и във фундамента на местните компании. Балансът на информацията за икономиката и пазарите, с която разполагаме в момента, предполага, че се намираме около или дори след средата на типичния цикличен възходящ пазар, следващ значимите рецесионни цикли. През следващите 6 до 12 месеца, макар че със сигурност ще има периоди на слабост за цените, обстановката би трябвало да бъде позитивна за акциите от развити пазари, които относително добре корелират с индексите на СЕЕ. С напредването на времето и цените обаче все по-голяма тежест ще придобива аргументацията, коментирана по-горе, а първата значителна корекция за пазарите обикновено започва в очакване или като реакция на реверсията в монетарната политика и лихвите. Това заедно с развитието на инфлационните процеси и стабилността на растежа в страните от групата на BRIC са някои от факторите, които вероятно ще помогнат да се определи краят на цикличния пазар, а и дали не престои нова меча фаза. Цветослав Цачев, ръководител "Анализи", "Елана": Рязко покачване на лихвите ще доведе до разпродажби Фондовите борси по света смениха посоката си на движение и паническите продажби от февруари няма да бъдат повторени в обозримо бъдеще. Глобалната икономика обаче няма да бъде същата. Оптимизмът днес има нужда от време, за да бъде потвърден и от икономическия фундамент. Краят на 2010 г. ще зависи от това как ще започне. Умерен борсов спад в близките няколко месеца ще позволи на част от спекулативните пари да излязат от пазара, а тяхното място да бъде заето от по-дългосрочни инвеститори. Корекцията ще създаде основа за нов силен ръст на цените при текущата ликвидност. Рисковете са в две насоки - предстоящ силен спад, който да доведе до нова вълна на затваряне на репо сделки и на бягство от взаимните фондове или нов силен ръст от 30-40%, който евентуално ще засили последвалата корекция до поредна загуба на доверие в българския капиталов пазар. Следващата година ще донесе първите осезаеми признаци на икономическо възстановяване у нас, с което най-вероятно ще дойде и нарастването на капиталовите потоци към борсата. Компаниите у нас вече не са подценени спрямо конкуренти или представители на близки сектори в Източна Европа. Не са и надценени. Поскъпването на американския пазар го постави на крачка от нивата, на които беше през 2005 и голяма част от 2006 г. Това ограничава потенциала му за растеж и ще пренасочи капиталите към възникващи пазари като България. По-лошата възможност е щатският пазар да създаде извънредна турбулентност за борсите по целия свят. В момента политиката на инфлация на активите е в подкрепа на фондовите пазари в САЩ и Европа, но рязко покачване на лихвите ще доведе до разпродажби на акции. Поради това не очаквам такива плавни движения на борсите, както през 2005 и 2006 г. Щатският пазар може да се покачи с още 15-20% през следващата година, което да доведе до 30-40% ръст и за българската борса. SOFIX на 700 пункта е достижима цел. Въпросът е дали ще видим това ниво в началото на годината, когато оптимизмът ще е единствената движеща сила за пазара. Или през втората й половина, когато българските компании ще са показали растеж на приходите и най-вече на печалбите си. Тихомир Каунджиев, финансов анализатор: По-отчетлив интерес към стоките Да се прогнозира развитието на финансовите пазари в средносрочен и дългосрочен план е почти невъзможно. Предпочитам да споделя моите очаквания за тенденциите, които ще окажат влияние върху финансовите пазари. Първо, инвестиращите в акции на БФБ да продължат да игнорират негативния тренд на местната икономика и лошите финансови показатели, които ще публикуват компаниите до края на годината. През последните няколко години нашият капиталов пазар се характеризира с изключително висока корелация спрямо водещите капиталови пазари. Очаквам борсовият тренд на БФБ да бъде близък до този на основните индекси от САЩ и Европа. С оглед на това, че в момента сме свидетели на завръщане на инвеститорското доверие и ако очакванията за стабилизация и възстановяване на водещите икономики се потвърдят, ще станем свидетели на нова вълна на повишения на борсовите котировки. В отговор на нарастващия интерес за придобиване на дялови активи редица компании ще стартират замразените си проекти за увеличение на капитала или борсова регистрация. Очаквам по-отчетлив инвеститорски интерес спрямо борсово търгуваните стоки и суровини и към компаниите, които ги добиват или произвеждат. Отражение върху борсовия тренд през идната година ще имат и действията по отношение на лихвените проценти на централните банки, които отново ще имат задачата да контролират инфлационните процеси. Стратегията на финансовите институции по отношение на обема на кредитиране и мерките за повишаване на финансовата стабилност и доверие ще бъде важен фактор с оглед на фундамента за дългосрочно възстановяване на финансовата система. Въпреки позитивните очаквания считам, че до края на тази или началото на следващата година ще станем свидетели на отчетлива пазарна корекция, която да продължи в рамките на няколко месеца. Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия: Паниката от началото на годината изчезна Очакванията ни са по-скоро оптимистични, въпреки че в момента ситуацията е такава, че трудно може да се правят прогнози за бъдещето. През септември металургията ще отчете по-добри резултати от август или от началото на кризата, но за съжаление те няма да са по-добри от септември миналата година. Положителна тенденция, която се забелязва, е, че пазарите се поуспокоиха, няма я паниката от началото на годината, стоковите наличности също намаляха. Най-важното в момента е да се създадат по-добри условия за развиване на бизнеса в страната. Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим": Можем да изнасяме, но на загуба Положението в момента никак не е добро. Конкретно ние можем да изнасяме, но само на загуба. Производителите на торове в Русия и Китай предлагат продукцията си на много по-ниски цени, защото суровините им са по-евтини. Най-големият проблем в момента е, че не могат да се правят никакви прогнози за бъдещето, тъй като пазарът е много нестабилен. Цените ни са паднали с около 70 на сто в сравнение с миналата година по това време.