Прелом или временно надигане. Това е актуалният въпрос на Българската фондова борса (БФБ) в края на лятото, след като през първата половина на август пазарът регистрира най-успешната си седмица от година и половина насам. При това подемът дойде в считания за най-мъртъв сезон за борсовата търговия период и в условията на все още неясни перспективи не само за българската, но и за световната икономика.

Оптимизъм v/s песимизъм

Само за десет работни дни индексите на БФБ се покачиха с близо 30%. Върхът беше на 14 август, когато основният показател SOFIX скочи с над 7% - най-силният еднодневен ръст за последните над година и половина. Така от началото на годината борсата осигури доходност от малко над 25%, с което възстанови около една трета от загубеното през миналата година, когато водещите акции се сринаха с 70-80%. Добър сигнал е и повишаването на обемите на търговия - през първата половина на годината обемите на търговия често бяха под милион лева дневно, колкото изкарва за 24 часа една неголяма верига бензиностанции, докато през втората половина на годината тази психологическа бариера беше прескочена.

Повечето инвестиционни консултанти са оптимистично настроени за Българската фондова борса (БФБ) и очакват положителен резултат за индексите през тази година независимо от влошените очаквания на чужди и местни икономисти за българската икономика. Еуфорията вече се усеща и в по-широки кръгове от обществото, за което говорят увеличеният брой "бикове" в анкетите на dnevnik.bg/pazari (виж графиката). Преобладаващото им мнение е, че апетитът за риск расте и че ако световната икономика не ни изненада с нови неприятности, едва ли ще наблюдаваме нови сътресения на БФБ. Нещо повече, движението на акциите през следващите 1-2 месеца може да подскаже хода на събитията в българската икономика. "Фондовият пазар изпреварва и на практика предсказва реалните събития в нея. Това означава, че ако борсата продължи да расте, пък било то и не със същите високи темпове от предходната седмица, най-вероятно сме преминали дъното и скоро ще навлезем в цикъл на възстановяване", чертае един от възможните сценарии Димитър Георгиев, брокер в "Елана". "Борсата няма да чака позитивен ръст на икономиката, за да се стабилизира. Достатъчно е да се види, че нещата се подобряват", обясни по-рано тази година Красимир Катев, опитен икономист и финансов консултант, бивш зам. финансов министър в кабинета "Сакскобургготски", който чрез пакет от закони и стимули значително подпомогна ръста на капиталовия пазар в България за периода 2001-2007 г. включително.

Разбира се, съществува и групата на по-предпазливите анализатори, които смятат, че кризата още не е отминала и тепърва ще има лоши новини.

Каре с чера

Важен съвет

В така неясна ситуация нашият съвет към по-неопитните инвеститори е: "Изчакайте! По-добре да се включите, след като движението нагоре вече е започнало, отколкото да рискувате още загуби."

Със сигурност е ясно, и че едновременно движение нагоре на всички акции на борсата няма да има. Затова преценете добре перспективите пред компанията и сектора й, преди да инвестирате. Ако не друго, то финансовата криза поне ни показа предимствата на по-консервативното управление на парите

Край на карето

Когато бикът играе в съседите

По думите на брокерите покачването на индексите през последния месец, оприличено на "рали" на езика на инвеститорите, се дължи на наваксване на изоставането от другите пазари по света. Докато БФБ креташе през периода март-юни, развиващи се пазари като Русия, Украйна, Китай и други регистрираха мощни ръстове на индексите си, достигащи дори трицифрени стойности. И тук обаче заваляха предупреждения от авторитетни анализатори и информационни агенции. Според тях подобни движения нямат твърд и стабилен фундамент, което ги прави много уязвими за обръщане на тренда и сериозен спад.

Обореният на този етап мит за верижни корпоративни фалити също работят в подкрепа на растеж на фондовия пазар. "Към момента не може да се говори за сбъдване на песимистичните прогнози,тъй като нито една от публичните компании, търгувани на БФБ, не е обявила фалит. Също така е трудно да се говори и за явни финансови затруднения при повечето от дружествата", коментира Минчо Минчев, главен дилър в Инвестбанк. В края на миналата година немалко участници на пазара предвидиха фалити, а нивата, на които допреди три месеца се търгуваха акциите на доста от публичните дружества, подсказваха очаквания на инвеститорите за изпадането им в неплатежоспособност. Именно тези очаквания не са се реализирали според Минчо Минчев.

Връзката "промишленото производство-индекси"

Кой е най-точният прогностичен показател за това какви са перспективите пред българската борса? Както и в живота, когато човек е несигурен за бъдещето, закономерно се уповава на опита от миналото. Такъв е подходът на Симеон Дянков, който, преди да стане финансов министър в кабинета на премиера Бойко Борисов, заедно с колегата си в Световната банка Факундо Мартин изработиха сценарий за източноевропейските борси, в това число и българската. В него, стъпвайки върху анализ на предишни кризи в развиващи се страни по света и представянето на капиталовите им пазари, двамата правят следната прогноза за региона ни: Не очаквайте силно възстановяване на цените на акциите в Източна Европа. Има обаче светлина в края на тунела: историческите данни предполагат, че фондовите пазари реагират и започват да растат преди производството. В тази ситуация удачният период за връщане на борсите в региона може да се окаже средата на 2010 г. Освен, разбира се, ако световната икономика не ни изненада с нови неприятни новини.

В изследването си Дянков и екипът му проучват връзката между данните за промените в промишленото производство и борсовите индекси при предишни кризи в шест развиващи се пазари (Индонезия, Корея, Тайланд, Малайзия, Русия,Аржентина), като всички без Русия имат сходни на България структури на икономиките си и идентични проблеми. Цените на акциите на развиващите се пазари обикновено започват да се повишават шест месеца преди промишленото производство да започне да расте отново, заключават те. Вглеждайки се в България, ръстът на местната борса дори изглежда позакъснял, което подкрепя тезата за наваксване. Според данните на статистиката през юни спадът на промишлеността се забави. На годишна база индексът на индустриалното производство понижи стойността си с 18.7%, докато предишните три месеца темпът надхвърляше 20%. На месечна база пък беше отчетен ръст от 6.9%, докато миналия юни (преди финансовата криза и рецесията да обхванат страната) месечното покачване бе значително по-скромно - с 2.5%. Добър ориентир за това какво предстои да се случи в източноевропейските икономики след настоящата рецесия са последните кризи на развиващите се пазари. След азиатската криза през 1997-1998 г. на страните от Източна Азия им отнема около 18 месеца, преди да успеят да генерират икономически растеж. Дори Индонезия, чийто брутен продукт потъва с 13.7% през 1998 г., отбеляза минимален ръст на икономиката си от 0.2 на сто само година по-късно. Корея преодолява най-бързо кризата: от спад в размер на 5.8% през 1998 г. на следващата година икономиката й бележи растеж от 6.6 на сто.