Емилия беше родена малко преди 1960 г., но тази малка разлика между годината й на раждане и първия ден на 1960 г. не й позволяваше да има нещо, което променяше кардинално бъдещето й. Въпреки че години наред беше работила наравно и дори повече от свои колеги, някои от тях и по-млади от нея, когато станеше време да се пенсионира, тя можеше да разчита единствено на парите, които тогавашната власт отпуска на пенсионерите.

С една дума – Емилия нямаше вноска за втора пенсия в универсален фонд и когато станеше на определена възраст, трябваше да съобразява личния си стандарт със сметките на Националния осигурителен институт и дефицитите, пред които щеше да се изправя поредното правителство. За нейно щастие имаше една възможност, която й позволи поне донякъде да управлява бъдещето си – доброволен пенсионен фонд.

Заплатата й не беше кой знае колко висока, но успяваше редовно да отделя вноски за фонда, които освен това после съкращаваха част от данъците й. И всичко се движеше добре до миналата година, когато за пръв път видя, че от средствата по партидата й могат да се губят пари.

Загубата е основно виртуална – на практика фондът не е загубил парите ви при инвестирането, освен ако не е продал ценните книжа, в които са вложени, на по-ниска цена, отколкото са купени. Място за безпокойство обаче все пак има – ако спадът на фондовите пазари се задържи, твърде е възможно да се засегне и сумата, която ще се плаща на бъдещите пенсионери.

Случаят на Емилия е един от лошите в практиката – тя, от една страна, ще е пенсионер сравнително скоро, което значи, че няма много време за възстановяване на доходността, от друга – точно доброволните фондове са най-засегнати от движенията на фондовите борси.

Преди да видим как се движи доходността в последните месеци, нека обясним какво точно представлява тя и от какво се определя. В България има четири вида пенсионни фондове, от които задължителните са универсални – в тях вноски имат всички, родени след 31 декември 1959 г., и професионални – те са за работещите при тежки условия на труд. В доброволните фондове може да се осигурява всеки, който поиска, с каквито суми поиска. Четвъртият вид са доброволните професионални, при които работодателят сключва договор с дружество и прави вноски за служителите си.

Пенсионните схеми инвестират набраните в тях пари в различни финансови инструменти – акции, облигации, депозити, дялове на договорни фондове. В началото на 2005 г. режимът за доброволните фондове беше променен и те получиха по-голяма свобода да избират видовете инструменти. Последиците от това бяха, че инвестициите им станаха по-рискови – повече в акции и дялове, по-малко в депозити и държавни ценни книжа.

След като започна спадът на фондовите пазари, именно доброволните се оказаха най-губещи. Разбира се, досегашната практика показва, че борсите винаги се възстановяват и в дългосрочен план са най-печелившата инвестиция. Въпросът е кога ще започне възстановяването и колко време ще е нужно да се изтрият загубите.

Към края на август всички пенсионни фондове показват отрицателна доходност и за последната година, и изчислено на база две години назад. Като цяло това е и възможно най-лошият период за изчисляване на доходността – максимумът в цените на акциите беше точно август - октомври 2007 г., а сега сме на едно от най-ниските нива. Когато обаче гледаме осигуряването си за пенсия, не трябва да забравяме, че това е повече от дългосрочна инвестиция и обхваща период от 20-30, дори и повече години. А за това време всички мерки, които правителствата взеха, трябва да са изгонили кризата. С нея – и отрицателната доходност.