Словенските компании са традиционните победители, или поне най-многобройните участници в класацията за най-големи корпоративни приходи на глава от населението. Както показва името, тя измерва какъв дял от приходите (като номинална стойност) на една компания се падат на всеки гражданин на страната, в която е съсредоточила дейността си. Обяснението за тази тенденции е просто - с население от малко над 2 млн. души Словения е сред най-слабо населените държави в Югоизточна Европа. В случая броят на населението не е задължително предимство, тъй като с увеличаването на бройката се увеличават и мащабите на вътрешния пазар, а това означава повече приходи. Но Словения има и друго огромно предимство и това е членството й в еврозоната.

Победител в последното издание на Топ 50 на компаниите с най-големи приходи на глава от населението е словенският дистрибутор на горива "Петрол", който заема 5-о място в общата класация Топ 100 по приходи. Всъщност "Петрол" беше на първо място и миналата година. Ако се вярва на демографската статистика, всеки словенец би спечелил по 1355 евро, ако "Петрол" реши да раздаде целия си годишен оборот на населението. Това, разбира се, едва ли ще се случи, но целта на класацията е да покаже националното и социоикономическото значение на компаниите в Топ 50 и да даде приблизителна мярка за сравнение на ефикасността, с която генерират приходи.

В челната десетка има само три корпорации, които не са словенски. Сред тях е и българската "Лукйол Нефтохим", която е и по върховете на общата класация Топ 100 на приходите. Другите 2 несловенски компании са хърватската INA (на 3-то място в Топ 50; номер 2 и бивш лидер в Топ 100 по приходи) и сръбската НИС, която в началото на годината стана част от групата на руския газов монополист "Газпром".

Предвид специфичните критерии за оценка в тази класация е по-трудно да се говори за превес на даден сектор от индустрията. Все пак и тук преобладават нефтодобивните и енергийните дружества - доколкото енергетиката е по-устойчива от други отрасли на свитото потребление. Бърз преглед на участниците в класирането показва, че 54% от участниците са словенски компании, което доказва отново основното предимство на местните компании в подреждането.

"Българската следа" е едва забележима - само 4 компании намират място в Топ 50 по приходи на глава от населението. Освен "Лукйол Нефтохим", това са "Аурубис", "Национална електрическа компания" и "Лукойл България". Слабото българско участие не е кой знае каква изненада, тъй като България е сред най-многолюдните държави в региона (отстъпваме само на Румъния и Сърбия), а същевременно вътрешния пазар не е толкова голям, колкото в някои от съседките ни.

Очевидно е, че държавите с най-малобройно население ще имат голямо предимство пред съседите си, но в случая от голямо значение е и състоянието на икономиката. Така например най-малко е населението в Черна гора, но тъй като страната е независима от скоро, стопанството и тежката й индустрия тепърва се развиват и затова в Топ 50 са включени само 3 черногорски компании. Логично това са дружества, които работят в сектора на усугите и конкретно два от общо трите мобилни оператора в страната -  "Черногорски телеком" (част от "Мадяр телеком") и "Промонте" (собственост на норвежката "Теленор". Двете дружества не могат да се похвалят с кой знае колко добри позиции в общата класация, но пък могат да разчитат на повече приходи в бъдеще, особено ако наситеността на мобилните услуги в Черна гора продължава да расте с динамичните темпове, които се наблюдават напоследък (в края на август например тя е над 222%). Освен това третият черногорски представител - електроразпределителното дружество "Електорприведа", диша във врата на най-добрите и се нарежда на 11-а позиция в общата класация.