Капиталовият пазар се надява на държавните компании за нови емисии
Експертите в набирането на капитал в България - инвестиционните банкери, очакват с нетърпение листването на държавните енергийни компании на фона на стагнацията в сегмента и липсата на перспективи за скорошно възстановяване на интереса на частния сектор. Това показва проучване на "Дневник" сред водещи мениджъри на този пазар.
Сегментът в момента е в застой, стойностните обеми на новите емисии на борсата са на неприлично ниски нива (виж карето за борсата) спрямо миналата година, когато пазарът вече беше в криза, а повечето големи проекти са на "стендбай" заради кризата. Притесненията на мениджърите са, че секторът е в нещо като омагьосан кръг - нито има търсене на нови акции или облигации заради икономическата несигурност и липсата на пари сред инвеститорите, нито пък предлагането е на ниво заради замразените фирмени инвестиционни проекти и невъзможността да се печели достатъчно, че за да се плаща и на инвеститори или кредитори. Постъпления в момента идват само по линия на вторични емисии, които като стойностен обем са далеч от потенциала на един капиталов пазар, пък било то и българският.
"Евентуално листване на атрактивни държавни компании може да донесе положителен ефект за пазара, защото ще мобилизира чужди инвестиции и интерес към нашия пазар", коментира Биляна Вълкова, директор "Инвестиционно банкиране" в инвестиционния посредник "Бенчмарк финанс". На сходно мнение са и нейни колеги на пазара. "Едва ли каквито и да било държавни мерки биха върнали добрите времена от 2007 г. Считам обаче, че такъв ход на правителството би стимулирал инвестициите на борсата", каза Мирослав Стоянов, директор "Инвестиционно банкиране" в "Елана трейдиннг".
Мениджърите са мнение, че подобна стъпка ще има мултиплициращ ефект на пазара на набиране на средства от капиталовия пазар и че може да увлече след себе си и частния сектор. Данните за глобалните тенденции в корпоративното финансиране на развиващите се пазари през тази година показват, че именно държавата има ключова роля за активизирането на капиталовите пазари.
Паметливите във финансовия сектор припомниха как се развиха нещата преди години с качването на акциите на Българската телекомуникационна компания. Компанията получи публичен статут в края на 2004 г. след приватизацията й от финансовия инвеститор "Вива Венчърс" и през 2005 г. на борсата бяха предложени 35% от капитала й в т.нар. пул "Мечта". Проектът по пускането на дял на борсата беше отчетен като успех от обществото, тъй като привлече огромен интерес и увеличи цената на компенсаторните инструменти, с каквито можеше да се купуват акции на телекома, от 20 ст. до над един лев. Две години по-късно БФБ пък достигна разцвета си в резултат на бурното развитие на световната икономика като цяло и взаимните фондове, фондовете за имоти и земи и проектите за първично публично предлагане. След това дойде кризата, цените на акциите рухнаха и апетитът да се инвестира във финансови инструменти драстично намаля.
Преобразуването на държавните енергийни компании в публични и регистрирането на 15% от акциите им на борсата е една от мерките, записани в краткосрочната програма на правителството на Бойко Борисов за възстановяване на икономиката. Антикризисният пакет на кабинета е за периода 27 юли 2009 г. - 27 април 2010 г., в който се посочва, че компаниите ще бъдат подготвени за листване на БФБ. Правителство планира да листне по 15% от дъщерните компании на Българския енергиен холдинг като Националната електрическа компания (НЕК), "Булгаргаз" и АЕЦ "Козлодуй".
| Кризата пресуши финансирането през българската борса Кризата в глобален мащаб сви до минимум възможностите за набиране на свежи пари през българския капиталов пазар. За полугодието на годината Българската фондова борса (БФБ) регистрира само 19 нови емисии при 47 за същия период година по-рано. Като стойностен обем спадът е още по-драстичен - 82 на сто, или от 297 млн. лв. за първата половина на 2008 г. на 53 млн. лв. година по-късно. При това заради малкия шанс за привличане на капитал в нови акции повечето дебютанти на пазара през тази година дойдоха по линия вторичните публични предлагания (предлагат се не новоемитирани акции, а съществуващи такива), за които беше регистриран почти нулев интерес. Слабото предлагане на борсата следваше и стагнацията в търсенето, доказателство за което е сериозният спад в новорегистрираните договорни фондове. Само три колективни инвестиционни схеми са се престрашили да тестват пазара за януари - юни тази година при 10 за първото шестмесечие на 2008 г., показват още данните на борсовия оператор. Рецесията в строителството и недвижимите имоти замрази напълно един от най-динамично развиващите се сегменти на БФБ - новорегистрираните дружества със специална инвестиционна цел, където не беше отчетен нито един нов дебют от началото на годината. Стабилност има при броя на новите емисии дългови книжа, където спадът е само 18%. Като стойност обаче новорегистрираните облигации за 2009 г. са по-малко от една четвърт спрямо тези за полугодието на миналата година. |