Развиващите мегаикономики вече ще имат глас във формирането на новия световен ред, а банковият сектор ще е с регулирани бонуси. Това са основните постижения на третата за последната една година среща на лидерите на 20-те най-големи световни икономики в Питсбърг на 24 и 25 септември.

Лидерите на Г-20 си обещаха нова ера на сътрудничество, като поставиха сроковете за нужните реформи във финансовия сектор и рамката за бъдещ балансиран и устойчив икономически растеж. Те дори заявиха, че планът им за борба с най-тежката криза за последните 70 години от предходните срещи е проработил и кризата вече е към края си. "Нашият мощен отговор помогна да бъде спрян опасният рязък спад на глобалната активност и да бъдат стабилизирани финансовите пазари", се посочва в заключителното комюнике на форума.

Г-20 предложи отговори на повечето въпроси, повдигнати от кризата. Конкретните мерки и реформи обаче отново предстои да се реализират. Сроковете по отделните теми - от финанси до екология - варират през краткосрочни - реформирането на възнагражденията във финансовия сектор до март 2010 г., до дългосрочни - въвеждането на банковите стандарти Базел II от всички в Г-20 до 2011 г. и завършването на проектите за синхронизация на счетоводните стандарти до юни 2011 г.

Срещата на Г-20 беше посрещната с положителни реакции от страна на медии и анализатори, но намери и своите критици. "Ако Г-20 бързо не превърнат обещанията в реалност, обявената от тях победа над кризата ще е същата като прибързаната победа, която Джордж Буш обяви над Ирак", коментира колумнистът на Ройтерс Емили Кайзер.

"Г-20 трябва да се докажат. Трябва да спечелят легитимност и да си свършат работата", заяви пред "Блумбърг" бившият икономист на МВФ Саймън Джонсън. Съмнения за успеха на Г-20 изказа и Стивън Роуч, председател на азиатския бизнес на "Морган Стенли". "Те все още обсъждат само въвеждането на тези реформи. Но всичко зависи от това дали правителствата ще искат да абдикират от собствената си политика в интерес на общото благо", казва Роуч.

Всички икономически решения в Питсбърг протекоха под мотото за нов световен ред в сферата на стопанството и финансите по инициатива на домакина на срещата Барак Обама. А той започва да се гради с изземването на водещите функции на Г-8 от Г-20, с което осемте най-могъщи държави в света признаха, че икономическа им мощ губи преднината си пред тази на развиващите се страни като тези от групата БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай. Освен с превръщането на Г-20 в предводител на световната икономика интегрирането на новите сили в глобален мащаб ще стане и чрез засилване на позициите им в Международния валутен фонд и Световната банка. За да се допълни глобалният баланс, във водещите икономики ще се приложи координирана стратегия за устойчив, подхранван от вътрешното потребление растеж - износителите ще ограничат своя експорт, а длъжниците ще свият дефицитите си.

Дисциплина ще бъде наложена и в банковия сектор, определян за основен виновник за вече приключилата криза. Още преди началото на срещата британският финансов министър Алистър Дарлинг заяви, че партито за банкерите е приключило. Тежките регулации за контролиране на риска, завишените капиталови изисквания и ограниченията върху банкерските премии говорят именно за това. Още през ноември трябва да бъдат предложени конкретни мерки по наболялата тема.

За да не остане въпрос без отговор, от Г-20 се обявиха и за подкрепа на социално обремененото население по света и за подкрепа на нуждаещите се. Превъзбуденият тон от Питсбърг се предава и в призива за прекратяване на протекционизма в международната търговия и приключване на разговорите от кръга "Доха" още през 2010 г. - теми, по които така и не бе постигнато развитие. Климатичните промени и зелените технологии бяха друга основна тема за разговор в Питсбърг, но в крайното изявление на Г-20 около нея нямаше никакви конкретни мерки, а според "Файненшъл таймс" прогресът в тази насока е бил незначителен. Все пак Г-20 обеща да направи необходимите промени за една "по-зелена" икономика, като това трябва да стане в Копенхаген в началото на декември и под инициативата на ООН.

"Обещанията не са особено категорични, но все пак са някаква стъпка в посока към екоориентирана политика", заяви пред "Вашингтон пост" Джейк Шмид, специалист на Съвета по защита на природните ресурси.