Пазарът за тока от АЕЦ"Белене", както и цената на произведената от нея електроенергия останаха неясни и след четиричасовата дискусия за строителството на атомната централа, организирана във вторник в парламента от комисията по икономика, енергетика и туризъм. Мотивът на председателя на комисията Мартин Димитров е, че депутатите искат да извадят на светло казуса за изграждането на новата ядрена централа. Решението за бъдещето й ще е политическо, каза той. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков каза, че правителството ще търси подкрепата на парламента при следващите си стъпки по проекта.

С близо 25% се разминаха прогнозите на Националната електрическа компания (НЕК) и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) колко ще се увеличи ръстът на потреблението на ток в страната до 2020 г. НЕК залага на 43.8 до 46.7 тераватчаса годишно потребление през 2020 г. (спрямо средно 38 за 2009), докато регулаторът смята, че консумацията ще падне до 34.5 в резултат на мерките за енергийна ефективност и инвестициите в намаляване на загубите при преноса на енергийните фирми.

Електрическата компания очаква през тази и следващата година спад в потреблението на ток заради кризата, която води до свиване на производството или до спиране на цели предприятия. След това според по-оптимистичната й прогноза следва период на ръст между 1.9 и 2.6%. Максимумът на увеличението в консумацията на ток до 2020 г. според регулаторната комисия е 0.8%.

По-ниското потребление Пламен Денчев, член на ДКЕВР, обясни с увеличаването на цените на електроенергията, което ще дойде заради екоинвестициите и увеличаващия се дял на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Има тенденция в нарастване на цените, въпреки че няма да достигнат нивата от 2008 г., допълни Денчев.

Министър Трайков коментира, че България не се нуждае от новата централа за покриване на вътрешното си потребление (за плановете на НЕК за закриване на стари мощности и откриване на нови виж карето).

Изпълнителният директор на НЕК Георги Миков посочи, че през следващите десетина години Балканският регион ще изпитва недостиг от електроенергия, който трябва да бъде задоволен чрез строителството на 15 000 мегавата нови мощности. В момента най-големите износители на ток са България и Румъния и прогнозите на НЕК са, че ще останат такива.

По време на дискусията обаче не бяха представени конкретни данни за състоянието на електропазарите и намеренията на съседните страни за изграждане на нови мощности. Според Миков Турция ще продължи да изпитва дефицит на ток и в бъдеще. Южната ни съседка обаче планира да изгради три атомни централи и преговаря с Румъния за внос на електроенергия (виж карето).

Държавата няма да финансира 51-процентния си дял, който държи в момента в проекта, заяви министър Трайчо Трайков. От думите му стана ясно, че ще се върви към проектно финансиране, каквато бе първоначалната идея за АЕЦ "Белене". Той припомни, че се обсъждат варианти за намаляване на държавното участие и привличането на още инвеститори.

Има възможност да бъде нает консултант, който да помогне за определянето на условията на конкурса за инвеститори и на процента собственост в атомната централа, който да им бъде предложен. Този вариант обаче ще отнеме време и ще изисква допълнителни средства. За целта вероятно ще се разчита на сегашните консултанти "Парсънс", които Трайков определи като добри.

Бившият енергиен министър Петър Димитров категорично се обяви против участието на Русия като съсобственик в АЕЦ "Белене". Тази оферта на Москва стана ясна по време на посещението на руския министър на енергетиката Сергей Шматко в София преди седмица. Той заяви, че са готови да изкупят част или целия държавен дял в централата.

"Русия отдавна прави опити да влезе в централата със собственост освен в транзита на руски газ. Позицията ни беше категорично, че не искаме такъв ресурс от руската държава, а да ни предложат условия за кредитиране от руски банки", обясни Димитров. "Обезпокоен съм, че под една благоверна форма за намиране на финансиране можем да предадем интересите на България", допълни той. На няколко пъти премиерът Бойко Борисов обвиняваше предишното правителство, че е отказало предлагания заем за строежа на АЕЦ "Белене" от Кремъл.

В защита на АЕЦ "Белене" се изказаха управителят на "Риск инженеринг" Богомил Манчев, който представи позицията на консултанта "Парсънс", както и бившият депутат от НДСВ и бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов. Приходите за държавата от 60-годишната експлоатация на централата ще са 80 млрд. евро, а дъщерното дружество на НЕК и оператор на мрежата EСО ще получи 160 млн. евро от такси за пренос, ако централата произвежда, каза Манчев, цитирайки прогнозите на консултанта. Той изтъкна, че ядрената енергия ще остане най-евтината и ще компенсира бъдещото поскъпване на тока от тецовете заради инвестициите им в намаляване на вредните емисии. "Въпрос на решение на правителството е как ще финансира проекта и дали ще има държавни гаранции", подчерта Манчев. Този обект може да прави много пари за държавата, допълни той.

Дългосрочните прогнози са несигурни, коментира анализаторът Георги Ангелов от "Отворено общество". По думите му проектът крие макроикономически рискове, ако бъде финансиран от бюджета, и може да доведе до огромен дефицит. Според Ангелов това ще създаде проблеми и с Европейската комисия. Държавните гаранции ще увеличават външния дълг и ще се отразят и върху кредитния рейтинг на страната.

Бившият шеф на КИАМЕЦ Георги Касчиев директно призова правителството да спре проекта, а ако реши да го прави, да не дава държавни гаранции и да откаже дългосрочни договори. В неделя министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обяви, че едно от изисквания към новите инвеститори ще бъде да се откажат от дългосрочните договори и да поемат рисковете за реализацията на енергията.

ТЕЦ "Брикел" - 200 мВт (2012 г.)

ТЕЦ "Бобов дол" - 210 мВТ (2011 г.), 210 мВт (2015 г.)

ТЕЦ "Марица 3" - 95 мВт (2015 г.)

ТЕЦ "Варна" - по 210 мВт от 2011 до 2015 г.

ТЕЦ "Марица-изток 1" - 600 мВт (2010 -2011 г.)

ВЕЦ "Цанков камък" - 80 мВт (2010 г.)

АЕЦ "Белене" - 2000 мВт (2016-2018 г.)

Други ВЕИ - 1700 мВт (2020 г.)

Компенсиращи газотурбинни ТЕЦ - 200 мВт (2019-2020 г.)