Раздвижването на търговията и повишението на оборотите на Българската фондова борса в последния месец не успяха да променят броя на компаниите, заплашени от сваляне от търговия заради ниска ликвидност. Това стана ясно от новия списък със застрашените дружества, който пазарният оператор публикува след влизането в сила на новите му правила от 1 октомври.

Според него към 30 септември заплашени от делистване са общо 218 компании, докато в началото на месеца те са били 219 броя. Голяма част от тях са бивши приватизационни фондове, преобразувани в холдинги, които имат много акционери още от масовата приватизация. Проблемът при тях е, че повечето такива холдинги са с висок процент свободно търгувани акции (free float), но по една или друга причина собствениците на тези миноритарни дялове не търгуват с тях. В доклада за дейността към отчета на "Армейски холдинг" например се посочва, че търговията с книжата му е много слаба въпреки високия обем свободни акции. "Армейски холдинг" е едно от заплашените от делистване дружества заедно с "Екоинвест холдинг", "Златен лев холдинг", "Индустриална холдингова компания".

Интересно е, че сред застрашените компании е и "Кремиковци" – металургичният комбинат се търгува рядко в последните месеци, а и свободно търгуваните му книжа не са много – основен акционер със 71% в него е "Финметалс холдинг" (която е притежание на "Глобал стийл холдинг" на Прамод Митал), а близо 25% са собственост на министерството на икономиката и енергетиката. Покрай постоянните спорове за продажба на комбината свалянето му от регулиран пазар ще означава, че за акциите му няма да има ясна пазарна оценка, а дребните инвеститори няма да могат да търгуват свободно с тях.

Освен това сделките с акции на такива компании извън регулирания пазар се облагат данъчно. Това може да пресече порочната практика на много дружества да прехвърлят пакети само за счетоводни цели и да избягват плащане на данъци, но и може да направи такива компании още по-слабо търгувани, обясниха специалисти пред "Дневник". Тъй като ще се плащат данъци, много дребни акционери, особено в бившите приватизационни фондове, ще се откажат изобщо да търгуват с акциите си, тъй като трябва да плащат данъци за това, смятат представители на пазара.

Единственият начин едно дружество да не бъде делиствано е сключването на договор с маркет мейкър, който да му гарантира минимална ликидност. От "Българска роза" – Карлово, която беше в предишния списък на БФБ, но според новия вече не е заплашена от делистване, поясниха, че такъв договор нямат и не са правили нищо специално, за да раздвижат търговията с книжата на дружеството.

Други дружества обаче се оплакаха от условията, които някои посредници поставят и които ги затрудняват – става въпрос за изискването да се сключва договор с трето лице - гарант, което при нужда да осигури акции или да се ангажира да ги купи. При много компании това може да е мажоритарният собственик, но това може да намалява свободния обем акции, ако става въпрос за покупка, или пък да обезценява борсовата им стойност, тъй като се увеличават книжата на пазара. Освен това подобна договорка може да донесе финансови загуби на гаранта, предупредиха представители на компании.

Преслав Китипов, началник "Търговия с акции" в Юробанк И Еф Джи България, обясни, че подобно условие може да бъде породено от липсата на механизми за защита на самия маркет мейкър като къси продажби и заемане на ценни книжа. По този начин посредникът би искал да си гарантира излизане от позицията при определени обстоятелства или доставка на книжа, ако няма достатъчно за задоволяване на търсенето, каза Китипов. Той добави, че при тях има интерес от страна на компании, с някои от които в момента се преговаря.