Новите пазарни икономики в Европа отстъпиха крачка назад от ръба на бездната. За един регион, разчитащ в голяма степен на чуждестранните преки инвестиции, които намаляват в резултат на световната финансова криза, би могло да се очаква най-лошото. И действително няколко икономики пострадаха много и трябваше да разчитат на помощ от своите приятели. Но склонността към поемане на риск се върна и, изглежда, световната рецесия се оттласна от дъното. Това означава ли, че в новите пазарни икономики в Европа силният растеж и сближаването отново ще се върнат от само себе си?

Не непременно. Точно както надеждите за откъсване от епицентъра на кризата бяха разбити, така ще стане и с идеята, че всички нови пазарни икономики в Европа автоматично ще се възстановят заедно с развитите държави. Наистина ще има известно нормализиране, тъй като търговията започна да се съживява. Но вече е видно, че икономическият спад се задържа по-дълго в редица от тях. Защо? Много от тези държави бяха сериозно засегнати от намаляването на чуждестранните инвестиции и свиването на кредитирането от международните банки, които изчистват балансите си от дълговото финансиране. С възобновяването на капиталовите потоци се наблюдава доста по-голяма диференциация, тъй като инвеститорите държат да проучват внимателно външната и вътрешната уязвимост на съответната държава.

Тази промяна в нагласите им довежда до драматична преориентация по отношение на оценките за пазарните рискове. Доколкото намаляват глобалните фактори, довели до безпрецедентно ниво както на рисковете, така и на нагласите, на преден план излизат вътрешните фактори и политики, на базата на които инвеститорите правят избор между държавите. На първо място в техния списък от притеснения, изглежда, е състоянието на личните им финанси и тези на финансовата система, както и тясно свързаният с тях въпрос за фискалната устойчивост. В резултат инвеститорите изискват по-високи рискови премии за новите пазарни икономики в Европа, което забавя икономическото възстановяване в региона.

Новата практика на внимателно проучване, възприета от инвеститорите, е и възможност за отплата при провеждане на разумни икономически политики. Наистина, страни с по-добра икономическа политика се справят много по-добре по време на кризата.

Какъв да бъде приоритетът сега? Незабавните действия за отстраняване на пропуските в банковата система вероятно ще дадат добри резултати. В много случаи тези пропуски се дължат на комбинацията от икономическия спад и уязвимостта, свързвана с прекомерната чуждестранна задлъжнялост на предприятията, каквато е в прибалтийските държави, Унгария, България и Румъния и на домакинствата - в прибалтийските държави, Унгария, Румъния и Полша.

Друг приоритет трябва да бъде провеждането на икономически политики, които да гарантират дългосрочна фискална устойчивост и предсказуемост за икономическото развитие. Държави като Унгария, Полша и Румъния вече започнаха да изработват реално изпълними средносрочни цели. Ползите биха били по-малко изненади при фискалната политика и не толкова променливи бизнес цикли. Провеждането на такива икономически политики би трябвало да понижи рисковите премии за съответната държава и да ускори икономическия й растеж.

Дори и ако щетите, нанесени от кризата, обаче бъдат възстановени бързо, общото ниво на рисковите премии за новите пазарни икономики вероятно ще остане по-високо от преди. Това ще забави потенциалния им темп на растеж, което е голямо предизвикателство за тях. Ето защо ще са необходими политики за насърчаване на структурното преустройство на по-малко зависимите от чужди капитали услуги и отрасли, за повишаване на износа и възстановяване на доверието на по-несигурните чуждестранни инвеститори. В много от новите пазарни икономики в Европа, както и другаде в континентална Европа, за адаптирането към следкризисната действителност ще е нужен по-гъвкав пазар на труда и допълнителна либерализация на пазарите на услуги и продукти в целия ЕС.

Процесът на икономическото възстановяване на новите пазарни икономики в Европа ще зависи от действията на правителствата. Необходима е комбинация от решителен и проактивен подход за намаляване на несигурността, от която финансовата система все още не се е освободила; осигуряване на способстваща бизнеса среда и усъвършенствани икономически политики за намаляване на несигурността, както и повишаване на структурната гъвкавост за постигане на по-голям икономически растеж. В крайна сметка виждането на пазара за тези реформи ще определи темпа, с който тези страни ще се върнат към здравословно ниво на чуждестранните инвестиции, съизмерими с необходимото продължаване на процесите на сближаване и икономическа интеграция. Така че докато предизвикателствата за тези страни нарастват, расте и отплатата при провеждане на разумна икономическа политика от тяхна страна.

*Марек Белка е директор на Европейския департамент на Международния валутен фонд (МВФ). Статията е във връзка с годишната среща на фонда и Световната банка в Истанбул и е предоставена от представителството на МВФ в България.

**Заглавието е на редакцията