От началото на годината игралната индустрия отчита спад на оборотите от 50% заради икономическата криза в страната, показват данни на Българската търговска асоциация на производителите и операторите в игралната индустрия (БТАПОИИ). Това автоматично се отразява и на продажбите на съоръжения за игралния бизнес, като най-голям спад отчитат автоматите за игра, каза Иван Цанкарски, член на борда на директорите на "Казино технолоджи". "Определено положението е много сериозно, при някои съоръжения спадът е до 60 на сто", допълниха  от компанията производител "Фортекс ню". Производители и вносители на игрална техника се събраха за втори път на годишното изложение Балканско изложение на игралната и развлекателната индустрия (BEGE), което ще продължи до 8 октомври в "Интер експо център". И производителите, и операторите обаче се въздържаха да кажат конкретни числа. Игралната индустрия е платила през миналата година над 112 млн. лв. данъци.

Пазарът на игрална техника може да бъде разделен на два основни дяла - хазартни и игрални съоръжения. При едните се иска специално разрешително за производство във всяка една страна.  В Европейския съюз няма обща регулативна рамка на бранша, всяка страна обаче трябва да уведомява общността за промените в нормативната уредба, обясни Луси Кронин, генерален секретар на Европейската организация по забавления и хазарт.

В момента в страната са регистрирани 22 казина, като едно от тях е спряло временно, съобщи Димитър Терзиев, председател на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Освен това работят 23 бингозали и 975 зали с хазартни автомати, показват данни на ведомството. От началото на годината са затворили 60 игрални зали преди изтичането на лиценза им, а още толкова са спрели временно работа. Трите основни проблема пред  бранша в момента са фалитът на част от залите заради недостига на достатъчно клиенти и средства, част от по-малките компании в бранша не разполагат с достатъчно ресурс, за да изплащат печалбите на клиентите си, освен това има проблем с кадрите в бранша. "Заради влошената икономическа обстановка част от персонала се насочва към участие в групи с цел обири, присвоявания и измами, което трябва да престане", обясни Терзиев.

Предстои да бъде разработена поправка в Закона за хазарта, с която да бъде регламентирана дейността на онлайн казината. До момента всякакви парични игри, които се играят в интернет с залагания, са извън закона, обясниха от комисията по хазарта. Тя ще предложи компаниите за онлайн залагания да имат системи за идентификация на играчите и за защита на данните, както и наземен сървър, през който да минават плащанията, и той да е свързан със системата на НАП. Не е ясно обаче кога ще бъдат приети промените в закона.

"При автоматите не може да се говори за измами, проверки са показали, че там всичко е фискално уредено, истинският проблем са онлайн игрите, които не могат да се хванат", казаха от комисията. "През миналата година сме иззели над 200 игрални съоръжения от обекти без разрешителни, през тази година броят на нарушенията значително е намалял", каза Терзиев. По думите му е много трудно да бъдат открити малките зали, които са известни на ограничен кръг потребители и осъществяват хазартна дейност. От държавната комисия могат да санкционират само сайтовете, които са регистрирани в България, останалите случаи се предават на МВР, обясни експертът. "Невъзможно е да бъдат хванати интернет казина, които са регистрирани в офшорни зони, и е малко вероятно да стане", коментира негов колега. "При нас няма сив сектор, единствено черен и бял", допълни Терзийски. По данни на МВР през миналата година държавата е изгубила около 700 хил. лв. заради нерегламентирани казина. Есперти обаче смятат, че истинската сума е много над милиард. От Агенцията по хазарта през 2008 г. са извършили около 400 проверки в игрални обекти, като над 20 от тях са на сайтове. "Смятам, че задължително трябва да се санкционира рекламата на онлайн покер, която доскоро вървеше по медиите, защото според мен е извън закона", каза още Терзиев.

"Игралната техника се внася, като на пазара оперират около пет компании", обясниха от "Микроинелект", които се занимават с внос на подобни съоръжения. Най-големите производители на техника, предназначена за игралната индустрия, са "Казино технолоджи" и " EGT, които държат около 80% от пазара, още 5 на сто е за "Фортекс ню". "Кризата засегна всички и в Сърбия, тя е също толкова силна колкото и тук", обясниха от сръбското предприятие "Фази". Подобен спад имаше и при останалите вносители - Чехия и Словакия. Тази година на изложението участват 51 компании, които предлагат автомати и съоръжения за бизнеса. "Кризата си личи и от факта, че в момента на българския пазар има едва 50 фирми, които се занимават с разпространение и производство на подобно оборудване, а през миналата година бяха 80", каза Надя Христова, представител на БТАПОИИ.

"Един от сериозните проблеми пред нас е финансирането, което на практика е спряно", коментира мениджър от "Фортекс ню". Цената на един игрален автомат варира от 4000 до 6000 лв. Някои от сложните съоръжения достигат до 30 хил. евро. "Според Закона за хазарта е задължително апаратите да са с възвращаемост от 80% годишно, а производителите ги правят до 94% само за да са по-конкурентни на пазара", обясни експерт от бранша. Това не е в нарушение на закона, а единствено във вреда на производителите, които дават допълнителен бонус на клиентите си. "Определено с финансовите затруднения на компаниите се забелязва повишаване на интереса към съоръженията втора ръка и под наем", обясниха от PL&Co. Допълнително индустрията страда и от появилия се напоследък пиратски софтуер, предимно от Китай, обясниха браншовиците.