Докато България се суети с това да емитира или не дълг на външните пазари, съседните й страни и някои от по-старите членки на ЕС от Централна Европа, вече го направиха. Полша пласира облигации за 1.75 млрд. евро, а Унгария - за 1 млрд. евро, като и двете емисии срещнаха силен инвеститорски интерес. Турция ги последва с глобален дълг в същия размер, а дори Литва, която е сред най-засегнатите от кризата - с двуцифрен спад на икономиката и огромен бюджетен дефицит, успя безпроблемно да продаде на международните пазари дългови книжа за 500 млн. евро.   

Последният пример е съседна Македония, която прибягна до еврооблигациите, за да финансира очаквания малко под 3% от БВП бюджетен дефицит на страната за 2009 г., както и за да подкрепи валутните си резерви, съответно националната си валута - денара. На 1 юли тази година правителството в Скопие пласира сред инвеститори от Западна Европа четиригодишни еврооблигации за 175 млн. евро с почти двуцифрен лихвен купон (9.87 на сто) . Наред с това финансовият министър на страната Зоран Ставревски твърдо обяви, че кабинетът няма да прибягва до услугите на МВФ, докато има достъпни други алтернативи за финансиране. Македония договори финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка.

Емисия еврооблигации за 500 млн. до 1.5 млрд. евро през първата половина на октомври се очаква да емитира и Румъния, която в момента е в политическа криза след падането на правителството. Именно успехът на тази операция според банкери и експерти на пазара ще служи за ориентир на българското правителство какви параметри да заложи в книжата, издадени от финансовото министерство в София. Рисковата премия (CDS) за това двете страни да изпаднат в неплатежоспособност е почти една и съща - за България в понеделник тя беше 200 пункта (2%), а за Румъния - 221 пункта (2.21%). Букурещ ще използва средствата от емисията за финансиране на бюджетния си дефицит и рефинансиране на вече съществуващи задължения.