Тази седмица латвийският премиер Валдис Домбровскис предложи свързани с жилищните кредити законодателни промени, които може да доведат до огромни загуби за банките. В сайта на правителството беше публикувано съобщение, според което Домбровскис е поискал от юристи да разгледат предложенията му и да решат как да бъдат приложени на практика.

Домбровскис предлага при необслужване на жилищен кредит банките да се обезпечават само до стойността на имота, а не до цялата стойност на ипотеката. Това означава, че ако ипотеката е за 100 хил. евро, а пазарната цена на жилището към момента е 50 хил евро, банката не може да има претенции към длъжника за другите 50 хил. евро, които остават непогасени след конфискацията и продажбата на имота. Освен това латвийският премиер иска да направи конфискацията невъзможна, ако въпросният имот е единственото жилище на длъжника.

Домбровскис предлага кредиторът и длъжникът предварително да се договарят и ако се стигне до конфискация, банката поема ангажимента да осигури друго по-евтино жилище на кредитополучателя. Не се уточнява как точно ще става това. Няма информация и дали ако тези промени бъдат приети, те ще важат само за новите ипотеки или и за съществуващите.

По данни на Данске банк цените на имотите в Латвия са се сринали със 70%. Ако трендът се запази, приемането на тези реформи може да струва скъпо на шведските финансови компании, които са основните играчи на банковия пазар в Латвия. Най-големите кредитори в Балтика Swedbank и SEB веднага разкритикуваха предложенията на Домбровскис.

По данни на агенцията около 90% от заемите в Латвия се отпускат в евро и евентуална девалвация на лата ще удари сериозно кредитополучателите. Ето защо идеята на Домбровскис бързо роди спекулации, че това е прелюдия именно към девалвация на националната валута. Правителството отрече тези спекулации.

"Трябва да избираме между лош и ужасен сценарий", заяви Домбровскис, цитиран от "Уолстрийт джърнъл". По-рано през седмицата стана ясно, че латвийският премиер е поискал от финансовото министерство да напише втори бюджет, в случай че Латвия спре да получава финансова помощ от международните си донори в лицето на МВФ, ЕС и Световната банка. Резервният бюджет бързо стана популярен в медиите като "План Б".

Междувременно "Дейли телеграф" лансира спекулации, според които шведският финансов министър  Андерс Борг е предупредил  банките с бизнес в Латвия, че преговорите за финансова помощ на страната са пред разрив. "Много трудно ще е да се продължи с тези финансиращи програми, ако не изпълнят условията по споразумението, което подписаха", казва Борг пред вестника.