Хората без бърз интернет са обречени на изолация. Това е един от основните акценти от проведената днес отворена дискусия "Информационните технологии – двигател на икономическото развитие". Събитието протече в рамките на годишното Cisco Expo.

Всички участници в дискусията се обединиха около идеята, че в условията на икономическа и финансова криза рязането на разходи спира развитието, а добре преценените инвестиции в ключови сектори, какъвто са ИКТ (информационни и комуникационни технологии), са средство за стимулиране на дългосрочното развитие и конкурентоспособност на икономиката. Като важен елемент от интегрирането на ИКТ в бизнеса и крайните потребители, беше определен бързият и надежден достът до глобалната мрежа.

София е сред 10-те градове в света с най-добър интернет достъп в света, според скорошно проучване, спонсорирано от Cisco, посочи изпълнителният директор на "Cisco България" Петър Иванов. Също така обаче подчерта, че това не се отнася за останалите части на страната и са необходими адекватни мерки за преодоляване на тези разлики. "Това е важно, защото интернет и комуникациите са двигател на прогреса... Хората без достъп до бърз интернет на практика са обречени на изолация", категоричен е Иванов. Според Теодор Захов основната причина за качествения достъп до интернет е липсата на каквато и да е регулация в интернет бранша в зараждането му, което е причина за мощна конкуренция. От друга страна, Захов изведе като фактор и наличието на сериозно количество "не съвсем легално съдържание", до което българските потребители имат достъп.

Атанас Добрев, главен финансов директор на "Виваком" пък разясни защо на практика няма интернет в отдалечените места – причината, разбира се, е ниската икономическа изгода. В оглед на това представители на бранша насочиха своите надежди към зам.-министърът на транспорта Първан Русинов за субсидиране на проекти за изграждане на широколентова инфраструктура в слабонаселените и отдалечени райони.

"В отдалечените райони икономическият интерес на частните субекти всъщност липсва и там идва мястото на широколентовата стратегия, която се надяваме, че ще бъде в крайна сметка проведена", добави Теодор Захов. Стратегията, за която става въпрос, се разработва от повече от три години от представители на бизнеса и бившата Държавна агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). В края на миналия мандат тя беше завършена, но забуксува по пътя към Министерски съвет, където трябваше да се одобри. В момента се прави задълбочен анализ на състоянието в районите в страната и се търси финансиране, за да може да се създаде подробна програма за развитието на широколентов интернет достъп в България, заяви зам.-министър Първан Русинов. Сред възможностите за финансиране са 30-те млн. лева, които бяха отпуснати на България за развитието на широколентовата инфраструктура в слабонаселените райони по Планът за икономическо възстановяване на ЕС, но бяха пренасочени от Министерството на земеделието към финансиране на проекти за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и управление на водите. 

"В момента финализираме екшън план с доста конкретно разписани политики, дейности, задачи, срокове, и начини, по които ще бъдат достигнати резултатите, които възнамеряваме да дискутираме доста широко с бранша, след което да го публикуваме", каза Първан Русинов. По думите му "широколентовият достъп до интернет е изведен от правителството като ключов приоритет. Той може да осигури изравняване на икономическото развитие на отделните райони, нови работни места, социална интеграция, по-добра администрация, спестяваща значителни разходи и ресурси чрез развитието на електронното управление, но то би било самоцел без надеждна инфраструктура".