Акциите на близо 800 хил. граждани, голяма част от които придобити по времето на масовата приватизация, може да останат без реален пазар след 1 януари. Толкова са миноритарните акционери в над 200 публични компании, които борсата планира да свали от търговия след тази дата, показват данните на Централния депозитар.

Според новия правилник на Българската фондова борса (БФБ) с над половината от публичните компании (общо търгувани са около 350) няма достатъчно сделки. Ако тези компании не покрият до края на декември минималните изисквания за ликвидност, ще трябва да напуснат регулирания пазар и да се търгуват извънборсово. При делистването обаче не е предвидено основният собственик да отправи търгово предложение за изкупуване на акциите на малките притежатели. Това означава, че те няма да могат да получат справедлива цена за книжата си, което би нарушило правата им. В момента малките акционери имат възможност да продадат книжата си на  регулирания пазар на борсата, а след 1 януари принципът ще е "намери си сам купувач".

Целта на борсата е да се отърси от нисколиквидните дружества и на нея да се търгуват само най-атрактивните компании. Затова и с промени в правилника от началото на октомври тя постави под наблюдение за три месеца общо 218 дружества. Ако те не изпълнят новите изисквания за ликвидност, ще бъдат свалени от търговия на регулиран пазар. Компаниите ще останат публични, т.е. ще трябва да разкриват информация за дейността си, но собствениците на акции им и техните брокери ще трябва сами да търсят купувачи, без да има пазар, който да дава ориентация за цената. Така около 800 хил. души - физически лица, акционери в тези компании, ще загубят яснота каква е справедливата цена на това, което притежават.

Основният проблем, който предизвиква недоволство сред участниците на борсовия пазар, е, че при делистването не е предвидено обявяване на търгово предложение към миноритарните акционери. На него би трябвало основният собственик да обяви справедлива цена, на която да изкупи акциите. Още с повдигането на въпроса за делистванията преди около половин година пазарните анализатори коментираха, че основният ощетен ще са именно тези малки инвеститори.

"Въпросът има най-малко две страни", коментира Петър Василев, портфолио мениджър в "Алфа асет мениджмънт". "Едната е, че всеки трябва да положи нужните усилия, за да може да се възползва от правата, които са му дадени по закон. Затова, ако един акционер не е наясно, че има акции в дадено дружество, дори и то да е най-ликвидното и с най-доброто корпоративно управление, той няма да спечели нищо от това – най-много да попадне в ръцете на някой от "сивите брокери", който да му вземе акциите на безценица", смята Василев. "В случая обаче по важна е другата гледна точка – държавата трябва да носи своята отговорност, защото тя е направила всички тези дружества публични, гарантирала е на участниците в процеса, че стои зад него със своята тежест, и е непочтено да се измъква и да обявява, че правилата на играта са се променили и това ще е свързано с жертви", допълни той.

Институцията, която следи за правата на миноритарните акционери и регулира капиталовия пазар, е Комисията за финансов надзор. Именно тя одобри новия правилник на БФБ, с което разреши проблема на борсовата институция с ликвидността, но остави този с миноритарните акционери за по-късен етап. В момента тя все пак работи по въпроса и подготвя нормативни промени, с които да се въведе задължително търгово предложение за компаниите, които ще бъдат делиствани.

Зам.-председателят на комисията Ралица Агайн, която отговаря за инвестиционната дейност, каза за "Дневник", че се надява до 4 ноември комисията да е готова със законови промени, изискващи отправянето на задължително търгово предложение към миноритарните акционери в компаниите, заплашени от делистване.

Красимир Атанасов, инвестиционен консултант, коментира още през февруари, че проблемът с насилствено публичните компании съществува с години и е необходимо да бъде решен. По думите му той трябва да е съобразен с тежкото положение, в което са в момента компаниите заради рецесията, но "в никакъв случай този процес не трябва да става за сметка на миноритарните акционери".

Единственият сравнително справедлив начин за излизане от ситуацията е тези акционери да бъдат компенсирани от мажоритарните собственици за това, че няма да имат дори теоретичната възможност да продадат акциите си на регулиран пазар, смятат представители на пазара. "Разбира се, и тук няма да мине без недоволни – никой мажоритарен собственик няма да иска доброволно да извади пари и да ги раздели с някакви си "акционери", за чието съществуване той отдавна е забравил, а и никой не му е напомнял", коментира още Василев.

В един от последните броеве на в. "Капитал" Васил Велев, изпълнителен директор на "Стара планина холд", коментира предложенията за задължително търгово така: "Това е немислимо, абсолютно недопустимо, защото компаниите не престават да са публични. И няма нито една причина на една компания да се вменява задължението да прави търгово, защото акциите й не се търгуват, това е административен произвол."

Дори и да има търгово, основно задължение да потърсят правата си остава на самите акционери. Практиката показва обаче, че те рядко го правят, особено тези, които са станали акционери по време на масовата приватизация. След 2000 година имаше вълна от делиствания, макар и по по-различен модел, която остави хиляди българи без пазар за акциите им. Този период беше известен като времето, през което пазарът се движеше не от корпоративни новини, а от търгови предложения.