Нобелистът по икономика Пол Кругман призовава в своята колонка във в."Ню Йорк таймс" администрацията да си припомни за варианта с национализиране на търговски банки в страната.

Според него този сектор все още е в много деликатно състояние. "Ситигруп" и Бенк ъв Америка, заглушиха по-рано тази година приказките за национализирането им, като твърдяха, че са се върнали към печалба, но сега пак отчитат загуби", пише Кругман.

Според него дори стъписалата с бонусите са служителите си "Голдман Сакс" е успяла да се задържи в играта благодарение на това, че е поставила огромен обем държавни средства в риск - от спасяването на A.I.G. до гаранциите за собствените й акции, посочва авторът.

Той изтъква, че последните критики към банките са дошли не от когото и да било, а от Лоурънс Самърс, старши икономист в администрацията на Обама, архитект на политиката на Вашингтон към банките, който досега се е надявал финансовите институции да се оправят сами.

Сега администрацията е бясна от това, че само месеци след като получи гигантски спасителен пояс от публични средства, банковият сектор се съпротивява яростно на сериозна реформа. "Да им се чуди човек на какво разчитаха. Приложиха много мека политика и раздаваха пари с малки ограничения, когато Уолстрийт беше на ръба, заради което сега останаха без лостове да влияят на компании като "Голдман", правещи големи пари", коментира Кругман.

Нобелистът подчертава, че основната активност на спасените финансови институции се е насочила в търговските операции, а не в отпускането на кредити, които да захранят инвестициите и създаването на работни места. Ключови банки останаха финансово слаби и това ощетява икономиката като цяло, допълва той.

"Сигурно си спомняте, че тази година имаше разгорещен дебат как да накараме банките отново да кредитират. Някои анализатори, сред които и аз самият, призовавахме големите банки да получат голяма капиталова инжекция от данъкоплатците, но и че единственият начин това да стане е като временно бъдат национализирани изпадналите в затруднения. Дебатът обаче замря, след като "Ситигруп" и Бенк ъв Америка - най-слабите звена в банковата система, обявиха изненадваща печалба. Всичко е наред - ни казваха тогава - след като банките отново печелят."

Миналата седмица обаче същите тези банки обявиха загуби в третото тримесечие - какво се случи, пита Кругман.

Част от отговора е, че първите печалби бяха по-скоро във въображението на счетоводителите. После дойде ударът от реалната икономика, наказала грешките на Уолстрийт - разширяващите се трудности и особено високата безработица водят до големи загуби при ипотеките и кредитните карти. От своя страна продължаващата слабост на много банки подсилва проблемите. Те отказват да кредитират, затягат условията особено за дребния бизнес и нещо сериозно трябва да се направи с това.

Самърс продължава да настоява, че администрацията е постъпила правилно. Политическият момент за радикални действия в банковия сектор очевидно отмина и за известно време ще трябва да се прави всичко възможно да се поддържа растежът на заетостта. Да стискаме палци, че това ще създаде спирала на подобряване на икономиката, засилване на банките и възстановяване на желанието им да кредитират.

"Въпреки това отчаяно се нуждаем от ефективна финансова реформа. Ако не я започнем, банкерите скоро ще започнат да поемат по-големи рискове, отколкото преди кризата. В края на краищата поуките от последните месеци са пределно ясни: Когато банкерите играят хазартно с парите на хората, печелят лично те, а всички ние губим", завършва Кругман.