Анализатори на RBC Capital Markets и Barclays Capital атакуваха тази седмица валутата на Латвия с прогнози за девалвация от между 15% и 30%. Междувременно един от най-големите кредитори в балтийските републики, Swedbank, обяви, че също е готова за сценарий, при който латът губи 15% от стойността си.

"Латвия може по всяко време да девалвира валутата си просто защото не може да си позволи да реже повече бюджета си", казва пред "Блумбърг" Найджъл Рендъл, анализатор на RBC Capital Markets. Прогнозата на Рендъл е, че през следващите шест месеца е възможна девалвация на лата с 30%.

"Има голяма вероятност девалвацията да стане факт, но е трудно да се определи кога точно", каза пред агенцията и Кун Чоу, експерт на Barclays Capital. Неговото мнение е, че следващата година страната ще девалвира валутата си с между 15% и 20% и ще разшири коридора спрямо еврото до 15%.

Латвийският премиер Валдис Домбровскис твърдо отрича слуховете за девалвация на лата. Наскоро той предложи законодателни промени, които да улеснят погасяването на просрочени жилищни заеми. Идеята му беше възприета като сигнал, че страната се готви за обезценка на валутата си. Девалвацията би помогнала на латвийските износители, но от друга страна, ще е голяма тежест за кредитополучателите. По данни на "Фич" над 90% от заемите в Латвия са в чужда валута, като значителна част са в евро. Ето защо девалвация увеличава възможността от бум на необслужените кредити, а това ще удари шведските банки, които са основните играчи на банковия пазар в Балтика.

Swedbank е готова за всички възможно сценарии в Латвия, Литва и Естония, а един от тях е девалвация на лата от 15%, заяви във вторник говорителят на банката Томас Бактеман, цитиран от "Блумбърг". Агенцията напомня, че това не е първото подобно изявление на компанията - готовност за обезценка банката е имала още през юни. Становището на Swedbank е, че дори и при девалвация компанията не очаква ръст на лошите заеми.

За разлика от другите две балтийски държави, Латвия формално не е във валутен борд - вместо това централната банка следва политиката на паричен съвет. Подобно на българския лев и латът е фиксиран към еврото, но може да се движи в коридор от плюс и минус 1% извън фиксираната стойност. Страната участва и във валутния механизъм ERM II, познат като "чакалнята за еврото".