Държавните облигации като книжа с по-нисък риск на сравнителна база обичайно имат своето място в портфейлите на пенсионните фондове. В условията на световна икономическа криза в тази част от портфейлите на фондовете преобладаваха облигациите на развитите държави от Западна Европа и от Америка. По време на най-тежките месеци за финансовите пазари в началото на 2009 г. доходността до падеж на 10-год. ДЦК на България бе около 7.0-7.5% годишно, а тази на издадените от Германия – 3.0-3.5%. Т.е. рисковата премия за България е била от порядъка на 4%. В същото време застраховка срещу фалит на България, измерена чрез цената на CDS (Credit Default Swap), бе между 5 и 7% годишно, което правеше българските ДЦК недостатъчно атрактивни на сравнителна база. През последните месеци вследствие на възвръщането на апетита към рискови активи CDS на България се сви до под 2% годишно. В същото време доходността по 10-год. германски ДЦК е на същите равнища. Ако приемем, че премията за валутния риск следва да е на нивата отпреди кризата - около 1.5-2.0% годишно, то справедливата доходност до падеж за български ДЦК би била от порядъка на 6.5-7.5%. Това мотивира пенсионните фондове за по-активно участие на последните аукциони, организирани от БНБ, и по-активна търговия на вторичния пазар.

В момента има по-добри алтернативи от държавния дълг на България при съотношение на риск и доходност. На пазара се предлагат емисии с по-добри рискови параметри и по-висока доходност. Според мен интересът към държавния дълг в момента е породен от падежирането на две емисии на Европейската инвестиционна банка в левове – едната емисия се падежира на 20 октомври, следващата е на 16 ноември, общият номинал е за 300 млн. лв. Тези емисии можеха да се ползват от банките като обезпечение за средствата от бюджета, които държат. Това е основната причина за високия интерес, тъй като след падежирането им те трябва да намерят алтернатива, а в момента тя е само ДЦК В статистиката на Комисията за финансов надзор ДЦК излизат под общ знаменател - български и европейски, тоест трудно може да се направи заключение оттам колко са инвестициите в български държавен дълг.

Информацията, която беше публикувана, показва, че на аукционите явно има интерес към ДЦК. Вероятно това се дължи на няколко причини – наличието на свободен ресурс във финансовите компании, намалената рискова премия за страната (CDS), както и значителни падежи на ценни книжа. Става дума за падежи на облигации, които бяха издадени от ЕИБ, и съответно на този пазар значими играчи са повече банките заради необходимостта да държат ценни книжа срещу депозираните в тях средства от бюджета. В допълнение мога да кажа, че обемът на планираните емисии в календара на финансовото министерство е доста оскъден до края на годината. В този смисъл, ако един инвеститор гледа само планираните, той ще види малкия обем и брой до края на годината и това може да е сред причините, довели до по-високия интерес на последните търгове. Според мен най-големият участник на пазара продължават да са банките. Със сигурност пенсионните фондове инвестират и в чужди ДЦК, като те нямат този конкретен мотив на банките.