- Всичко зависи от това как възприемате картата. Ще коментирам само данните и състоянието на пазарите на Балканите. В региона картата трябва да се разглежда като заместител на парите в брой. В този смисъл потребителите трябва да могат да използват картата в момент, когато не могат да използват кеш. Нека разгледаме клиент, който отива в супермаркет. В самия магазин има терминал, приемащ карта, а отвън има банкомат. Потребителят би изтеглил пари от банкомата и би влязъл да пазарува, при положение че е много по-удобно покупките да се заплащат чрез терминала в самия обект. Ето защо в региона, а и особено в България, картата трябва да се възприема като заместител на парите в брой. Кризата няма ефект върху това статукво, тъй като картите са пряко зависими от наличието на пари. Картите ще се използват, докато потребителите имат кеш. Ето защо, ако кризата влияе върху парите, с които разполагат потребителите, то тя ще влияе и върху картовите разплащания. Към момента, а и досега на Балканите кешът е цар, а и от наша гледна точка - най-големият ни конкурент. В България картите се използват основно през банкомати и по време на кризата не отчитаме значими разлики, които да ни изплашат от състоянието на пазара.

- Точно с това се опитваме да се преборим. Да кажем, че отново влизате в магазин в България. В мрежата на "Пикадили" например един потребител може да забележи логото на Maestro по пазарните колички и кошници, на витрините на обекта, както и в самия магазин. Ето как ние се опитваме да променим поведението на клиентите и да ги накараме да проумеят, че кешът вече го има - във формата на карта. В България Maestro вече е много силно разпространен чрез БОРИКА. Един подход за увеличаване на нашите клиенти е именно този - опиваме се да накараме хората да възприемат картите като заместител на кеша. Другият начин е чрез иновативни продукти, които да заменят парите.

- Да, но не и единствено като отговор на финансовата криза. Ние постоянно се опитваме да се развиваме и да разработваме нови продукти, които да отговарят на нуждите на банките. MasterCard работи с банките, а не с крайния потребител. Отношенията ни с клиентите включват предлагане на редица услуги, но чрез банковия сектор. Ако например искате точно определен продукт, банката трябва да го предлага предварително. В България вече имаме голям набор от продукти като Maestro. Според данните на сайта на БОРИКА в България има 4 млн. издадени карти при население от 7.5 млн. души. Имаме, разбира се, и различни видове карти MasterCard. Бих споменал, че преди няколко месеца пуснахме на пазара студентска карта, която може да бъде напълно персонализирана. Предлагаме и предплатени карти за подаръчни сертификати с различен дизайн, което представлява един дискретен и интересен подарък. Това, което искам да отбележа, е, че имаме голямо разнообразие от продукти и много нови, които разработваме. Такъв е и PayPass, който вече е на пазара в Сърбия и Румъния. Това е технология, която е в самата карта и в самия терминал - антена, която позволява безжично и лесно плащане само с едно докосване до устройството. Така че ние се опитваме да предлагаме разнообразни продукти и скоро можем да ги очакваме и в България.

- Технологията PayPass вече е на разположение на банките, ако някоя от тях иска да я приложи, ще й трябват три месеца, за да може да инсталира антени в терминалите из страната и да издаде карти с тази технология. Ние сме партньори с банките и те имат възможност за голям достъп до услуги и ние не ги ограничаваме по някакъв начин при техните решения.

- В системата EMV има две страни. Едната е издателят, а другата е получателят, този, който ще използва банкомата или POS терминала. По-голямата част от устройствата в България са такива. В момента няма как да бъдат въведени повече от картовите услуги, ако не отговарят на тези условия. От страна на издателите, повечето банки вече са въвели EMV стандартите. Когато една банка покрие тези условия, тя няма изведнъж да въведе масово такива продукти, защото е скъпо. Това, което става, е постепенна замяна с EMV карти при изтичане на валидността на старите и затова отнема време. От тази гледна точка пазарът в България се движи в средното равнище на приемане на EMV стандартите.

- Чипът не е единствено сигурност. Да, той предлага сигурност и така беше наложен и представен първоначално. При разплащане с пари единственото, което получаваме в замяна, са покупките. При използване на карта получаваме много повече освен проследяване на транзакцията и точен отчет на средствата, което позволява и по-добър личен контрол. От друга страна, получаваме и различни точки бонуси при използване на карта, което може да ни осигури ваучер или някаква отстъпка. Ако по погрешка изгубя парите си, няма да мога да извърша покупка, както и ако изгубя картата си. Но ако в самото начало нямам пари у себе си, аз няма да мога да извърша дадена транзакция, докато, ако имам карта у себе си, ще мога, тъй като тя е директен прозорец към моята сметка.

Чрез картите имате повече от едно предимства при разплащане, ето защо наричаме електронните пари "умни пари". Те ни позволяват и по-добър контрол. Нека си представим, че имате син на 16 години, който не получава джобни пари, а карта с определен лимит. Момчето може да използва кеш и да посещава заведения, превръщайки се в доволен, но незаконен клиент. Ако няма тези пари обаче и трябва да плаща с карта, то родителите могат да наложат ограничения върху определени продукти като алкохола например и те да не могат да бъдат закупувани от 16-годишния им син. Това е още една функция на картите, която би трябвало да стимулира родителите да дават на своите деца "умни пари".

- Това е друг вид сигурност. Основното им предимство по отношение на защитата е, че чиповете са прекалено сложни технологично и не могат да бъдат копирани, докато парите кеш могат. Производството на карта с EMV чип е процес, който отнема няколко стъпки и го прави труден за подражание или копиране.

- Да, определено съм на това мнение и смятам, че има добри възможности за развитие, особено сегментът на кредитните карти. Манталитетът на потребителите е против трупането на кредит и взимането на пари назаем, но предлагането го има, а клиентите търсят начини да си осигурят определени продукти. Ако нямаш кеш, то това винаги може да стане с карта, като заемът може да бъде покрит в бъдеще на няколко вноски. Следователно търсенето също е налице. Да предположим, че един сезонен работник получава голяма част от своите заплащания в част от годината, следователно неговият доход е изключително неравномерен. Един месец може да получава 2 хил. лева, а през следващия 500 и после пак 2 хил. в зависимост от сезона. В месеците, в които не получава заплата, той може да живее от картата, без да се налага да преговаря с банка или да иска заем от роднина или приятел. Така отново има една сигурност, че, веднъж имаш ли карта, знаеш, че можеш да платиш във всеки момент и да върнеш кредита, когато можеш. Мога да добавя, че разполагаме и с достатъчно силни партньори за постигането на тази цел.

- Ние не искаме да променим поведението на потребителите. С това се занимават правителствата, политиците и икономистите. Нашата цел е да заменим парите под формата на кеш в техните джобове с карта. Опитваме се да покажем на хората, че има и друг начин за разплащане, друга форма на парите.

- Ние сме задължени да спазваме правните рамки във всяка държава. Разбира се, ние имаме и вътрешни правила, свързани с паричните пазари на международно равнище, които също следваме. Но не ние сме тези, които можем да влияем на регулациите. Ние просто предлагаме алтернативен вариант на парите. За България мога да кажа, че имаме много добри отношения с нашите партньори и с държавните органи. Имаме и случаи на неточности, разбира се, но те са по-скоро единични и не могат да се определят като нещо забележително. Нашата компания е достатъчно гъвкава, така че да може да следва всички закони и регулации по света, без да се получават търкания с държавните органи.