Люксембург ще остане предпочитаната европейска дестинация за регистриране на колективни схеми в Европа дори и след влизането в сила на директивата UCITS IV. Това показват резултатите от проучване, извършено от RBC Dexia и KPMG. Изследването е установило, че 43% от анкетираните компании ще централизират в Люксембург управлението на взаимните си фондове заради благоприятната законодателна система на страната. Другият популярен в момента център Ирландия получава 18% от гласовете. Едва 13% от участвалите в изследването посочват, че ще изберат за тази цел страна, различна от тяхната и гореизброените две.

Една от основните цели на UCITS IV беше да се дефрагментира фондовата индустрия в Европа и да позволи на управляващите дружества да навлизат на чуждите пазари с по-малко бюрократични особености. Директивата дава възможност на компаниите да се насочат към страни, където функционирането на колективните схеми е свързано с по-малко разходи (като например Източна Европа).

Но анкетата е установила, че въпреки това повечето мениджъри не са готови да се насочат към тези пазари, като се аргументират със слабостите в местните законодателни системи. "Интересното е, че нито един от участвалите в проучването не предпочита нискоразходните пазари. Много компании са на мнение, че законодателните системи в тези страни нямат необходимия опит и репутация", се казва в документа. Авторите на изследването посочват, че едва 24% от анкетираните посочват оперативните разходи като основен фактор, който влияе при вземането на решение. За тях най-важният аргумент е данъчният режим в една страна (основен фактор за 49% от запитаните) и регулаторната рамка (44% от участвалите). Изследването е открило още, че въпреки голямата популярност на UCITS IV около 40% от управляващите дружества не смятат да централизират управлението на фондовете си.

UCITS IV беше приета по-рано тази година от Европейския парламент и трябва да влезе в сила от 2011 г. Промяната ще засегне около 40 хил. европейски взаимни фонда, които управляват близо 6 трлн. евро. Една от ключовите реформи е т.нар. паспорт (Management Company Passport), който позволява на управляващите дружества да контролират фондовете си от едно място. В момента, за да предлагат фондове зад граница, компаниите трябваше да регистрират във всяка страна свое звено.