Могат, но при някои условности. При дяловото финансиране пример за добро приспособяване към новите условия е "Химимпорт" с емисията привилегировани книжа, която реализира успешно. Друг пример би могла да бъде и "Енемона" с обявените плановете за издаване на варанти и привилегировани акции. Именно обещаните кумулативни дивиденти са цената на борсовото финансиране, която компаниите трябва да платят на своите акционери за техните пари. Друга алтернатива е дълговото финансиране чрез облигации. Текущите нива на новите емисии също показват, че зависят от атракцията и сигурността на инструмента. И в двата случая успехът се свежда до това какво възнаграждение ще получи всеки акционер за участието си в новите емисии.

Инвеститорите на борсата станаха по-взискателни към параметрите на нови емисии, след като за две години търсенето на ценни книжа намаля чувствително. Затова и шансове за успех като че ли имат само утвърдени компании, които предлагат акциите си на добри за купувачите цени. Неслучайно последните емисии са за привилегировани акции с гарантиран дивидент. Водещите компании обаче трябва да направят още стъпки за подобряване на имиджа си най-вече като публикуват честна и вярна информация за финансовото си състояние и перспективите пред бизнеса си. Другото, което трябва да се направи, за да се повиши доверието в системата, е повишаването на броя на свободните акции, така че ако инвеститорите престанат да вярват в качествата на мениджмънта на дадена компания, да могат да го сменят на общо събрание. За съжаление в България това може да се случи в много малко компании поради факта, че основният собственик дори в дружествата от SOFIX често държи 80-90% от акциите. По този начин той има пълна свобода да контролира действията на компанията, както намери за добре. Мисля, че вече идва времето, когато инвеститорите ще започнат да се изказват по някои недобри практики от корпоративното управление чрез парите си - като просто не участват в някои от емисиите, които им се предлагат.

Погрешно би било твърдението, че на пазара няма достатъчно свободни средства за финансиране на публичните компании. Данните на Комисията за финансов надзор показват, че ликвидните средства на голяма част от институционалните инвеститори са значителни. Въпросът обаче е дали има достатъчно перспективни инвестиционни проекти, в които тези инвеститори биха вложили част от средствата си в условията на повишена несигурност. За качествените компании с прозрачен мениджмънт винаги ще е възможно да намерят финансиране, стига да имат и качествени проекти. Днес за разлика от годините преди кризата инвеститорите са далеч по-предпазливи в оценките си за перспективите пред отделните компании, както и по отношение на инвестициите си изобщо на българския пазар.