Централноевропейският регион бе любимото дете на големите икономики повече от десетилетие, като се почне от края на 90-те - със солидни макроикономически показатели и силни корпоративни резултати за западните компании, които оперират и инвестират в региона.

Спомням си настъпилата паника от края на 2008 и началото на 2009 г. Регионът пострада тежко от глобалната финансова криза от есента на 2008 г., а след това получи нов удар след оповестения през февруари негативен доклад на рейтинговата агенция Moody's за дългосрочните кредитни рейтинги на страните от Централна и Източна Европа. Показателите за БВП и промишленото производство се сринаха заедно с местните валути. По онова време изглеждаше, че системна икономическа катастрофа може да натисне целия регион или части от него ... Бяха тежки времена.

Скоро след това пазарната паника отстъпи на по-практичен и ефективен подход, тъй като представителите на бизнеса и политиците в региона осъзнаха, че има начин да се справят в кризата.

Общото мнение по това време беше, че в краткосрочен план централноевропейските икономики не са в състояние да обслужват дълговете си, което ще ги принуди да обявят неплатежоспособност и целият регион ще рухне. Инвестициите на австрийските и италианските банки в региона пък са достатъчно големи, за да ги доведе до фалит, а те от своя страна да завлекат националните им икономики!

Европейските банки бяха сочени като особено уязвими, тъй като притежават 74% от световния дълг от 5 трлн. долара на развиващите се пазари. Австрийските банки например държат централноевропейски дълг, равен на 80% от БВП на страната.

За щастие всички тези опасения се оказаха нетрайни - непосредствено след това редица фактори подобриха настроенията на пазара: финансовите пазари осъзнаха, че не е необходимо целият дълг да бъде изплатен веднага. Международните финансови донори заявиха ясно, че ще осигурят финансова подкрепа за региона.

Основният фактор, който подкопава Централна Европа, е частният дълг. Регионалните банки, наливащи средства в кредитна система (парите са взети от европейските им централи за покриване на местния недостиг на кредитен ресурс), корпоративните заеми от централноевропейски компании и лични заеми (най-вече на ипотеки в различна от националната валута) превишават размера на държавния дълг на самите страни. Пазарите се стреснаха от задълженията на стойност 400 млрд. долара, които Централна Европа трябва да изплати само тази година. Освен това в дългосрочен план регионът има да връща още 1.5 трлн. долара.

Но кои са най-големите заплахи за растежа и развитието на бизнеса? Има два основни и взаимосвързани проблема, актуални както за Централна Европа, така и в световен мащаб: кредит и намаляващо потребителско търсене.

Кредитният процес все още не протича адекватно. Банките укрепват балансите си, увеличават капиталовите си позиции, намаляват разходите си и ограничават кредитирането, защото се страхуват от фалит на длъжниците си. Проблемът в Централноевропейския регион е, че ако компаниите не получат скоро заеми, много добри и жизнеспособни предприятия могат да фалират. Това ще доведе до корпоративни фалити, повече необслужени кредити и ще ореже още повече кредитирането.

Като цяло в Централна Европа необслужените кредити бяха в умерени граници от 2-3% от отпуснатите заеми през есента на 2008 г., но се покачиха до 4-6% в началото на 2009 г. Тревогата е дали няма да се покачат до 8-10% доста бързо, както вече стана в балтийските страни и  Украйна, като Румъния също се доближава до тези нива. А цифрата от 10% често се приема като санитарен таван за банките. Всяка по-голяма цифра води до притеснение.

Това ни отвежда към втория ни основен проблем: намаляващото потребителско търсене. Може би продажбите на дребно и безработицата са най-важните показатели за наблюдение по света днес и това е показателно, за да се прецени доколко официални данни са точни или крият по-лоша картина. Данните за безработицата могат да бъдат изкуствено повишени, тъй като хората се регистрират да получават обезщетения, но продължават да са заети в сивата икономика.

Централна Европа влезе във фокуса на световния бизнес заради интеграцията с ЕС. От 18-те държави в региона на ЦИЕ 10 (България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения) са вече членове на ЕС. Две са със статут на кандидат-членове (Македония и Хърватия), а останалите се движат в посока интеграция (включително и Украйна в една по-дългосрочна перспектива). За много от тези страни членството в ЕС осигури достъп до значителни пакети за подпомагане, довели до ново стабилизиране на уязвимите им икономики.

Ключов резултат от кризата е, че анализаторите и мениджърите трябва да разграничават интересите си между пазарите в региона: някои все още са много устойчиви, но други не. По-слабите пазари се отличават с изключително висок външен дълг, силно задлъжнели финансови системи, малки валутни резерви, интензивно взаимообвързващи се икономики в последно време.

Регионът е зависим от събитията в глобален мащаб: Китай ще помогне на всички, САЩ постепенно ще се възстановят през 2010 г., но в еврозоната ключовият експортен пазар на ЦЕ ще бъде отслабен за период от 2-3 години. Но ЦE е привикнала към това положение, тъй като еврозоната бе мудна в продължение на години, още преди настъпването на глобалната кредитна криза.

Положителното е, че описваните от нас пазари като победители би трябвало да бъдат сред първите 15 световни играча, когато излязат от кризата; Русия също има голям потенциал бързо да се оттласне от дъното.

Повечето икономики ще имат подобрение в позициите си по текущата сметка, когато намалят вноса. Както и на Запад повечето икономики ще продължат да управляват по-големи бюджетни дефицити, за да ограничат спада в търсенето. Добрата новина е, че повечето бюджетите на повечето централноевропейски са доста по-балансирани от тези в държави като Великобритания например. Това дава известна, макар и малка сигурност и свобода на действие на правителствата. Негативите са, че властите ще получат по-малко данъчни постъпления през тази година покрай по-малките корпоративни печалби и увеличаването на безработицата.

Следващите 9 до15 месеца ще бъдат много трудни за икономиките и западния бизнес, но все още има някой лъч надежда:

• Някои от централноевропейските икономики се нареждат сред първите десет в света, които ще се възстановят най-бързо: сред тях са Полша, Чехия, Словакия и Словения.

• Финансирането от ЕС ще подкрепи макроикономиката и разходите за инфраструктура.

Централноевропейските валути достигнаха най-високите си нива през пролетта и лятото на 2008 г. Те бяха атакувани през есента на 2008 г. и отново в началото на тази година, като стигнаха дъно през февруари и март.

В средносрочен план те би трябвало донякъде да укрепят позициите си, тъй като рисковите апетити се завръщат и конвергенцията на ЕС продължава, и приемането на еврото наближава.

С появата на признаци на възстановяване в западноевропейските икономики като Германия и Франция можем да очакваме постепенното подобрение в износа да продължи. Въпреки това все още е твърде рано да се постави времева рамка за цялостното възстановяване на ЦЕ на база на икономическите данни от първата половина на 2009 г. С помощта на петте показателя (БВП, нива на безработица и инфлация, търговски баланс и платежен баланс, поведението на обменния курс и на обществения дефицит и дълга) се опитахме да преценим възможното бъдещо развитие на всички 18 държави.

Този опит доведе до идентифицирането на три групи. Първата е на тези държави, които евентуално ще продължат да се сблъскват с определени предизвикателства в борбата си с рецесия, а именно Хърватия, Естония, Литва, Латвия, Македония, Сърбия, Украйна и Унгария. Втората група се състои от тези страни, които преживяват рецесията в относително по-добра форма: Албания, Босна и Херцеговина, България, Черна гора, Чешката република, Молдова, Румъния, Словения и Словакия.

Третата група е групата, съставена само от Полша, която не е претърпяла рецесия и е регистрирала годишен ръст на БВП (0.8% и 1.1% съответно) за първото и второто тримесечие на 2009 г.