Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Световната банка: Държавата може да насърчи зелените инвестиции
Достатъчно условие за излизане от кризата ли е балансираният бюджет?
- Необходимо е, без това не можем, но не е достатъчно. Ако ние не изчистим имиджа си като страна, която е с най-ниска производителност на труда, с висока корупция, с разбити пътища, ако не решим тези проблеми, то балансираният бюджет не може сам по себе си да ни изкара от кризата.
Какво бихте посъветвали правителството да направи с фискалния резерв?
- В тези условия фискалният резерв е много важен ресурс на България, но с него трябва да се работи много внимателно. Смисълът на този резерв е да създаде комфорт и да подкрепи макроикономическата стабилност в страната. Смятам обаче, че днес се чуха интересни предложения в тази насока.
Казвате, че една от възможностите за България е да се прикачи към новите икономически центрове, държавите в Азия и Южна Африка? Как да стане това?
- България има предимството да е член на ЕС и в същото време е сравнително нискоразходна страна. Ако има добра организация, добра администрация, добро име в ЕС, България естествено става атрактивна като прозорец за новите центрове на растежа. От друга страна, ние трябва да мислим за стоките и услугите, които предлагаме, и за начините да ги позиционираме извън традиционния си пазар. Разбира се, ние сме малка страна и не можем да постигаме обемите, които да ни позиционират на големите пазари. Можем обаче да се интегрираме с отделни компании и да бъдем елемент от портфейла им. Основната пречка в тази насока е фактът, че сме нова пазарна икономика, която си пази територията. С времето този манталитет ще се промени.
Казахте, че зелените възможности съществуват, но какво е необходимо, за да станат реалност - институционални реформи, зрелост от страна на бизнеса?
- Във времето на големите държавни стимули видяхме, че държавата е в състояние да даде инжекция, която да тласне частния сектор към по-екологично потребление. Най-популярната програма в САЩ беше изкупуването на стари коли. Тя удари инжекция на автомобилния сектор и извади високозамърсяващи и нискоефективни коли. Най-голямата инвестиционна програма в зелени инвестиции обаче направиха китайците. Още при азиатската криза те се научиха, че в криза трябва да се премахнат ограничителите на растежа. При тях такъв беше липсата на пътища, затова наляха много пари в инфраструктурни проекти. Сега преценяват, че този фактор е екологията. Околната среда не може да се товари до безграничност, без да се превърне в пречка за растежа. В момента Китай инвестира в екологични проекти.
Тези примери показват, че за държавата има място да даде ориентация и стимул за подобни проекти. Този стимул може да бъде вътрешен, може да бъде по линия на ЕС, където ще ни прегърнат, ако сме по-зелени. Може например да се направи програма за масово изолиране на жилищните блокове, а защо не и на всички държавни сгради. Втора голяма тема е водата - пречистване, рециклиране. Ние сме бедна на вода страна, втората най-бедна в Европа. Има възможност да използваме европейски фондове, които са доста щедри по програмата за околната среда, за да ползваме водата по-ефективно. Ако това не го направим сега, ще ни излезе много по-скъпо в бъдеще.
Днес дочух г-н Дянков да говори по тази тема. Много е добре, когато Министерството на финансите си е отворило очите. Да се надяваме, че те ще помогнат не толкова с пари от бюджета, колкото с регулиращи действия.
Как точно Международната финансова корпорация (МФК) може да се намеси за справянето с лошите кредити?
- Има две цели. Едната е да се увеличи портфейлът на банките, за да се намалят разходите за тези, които получават кредити. Второто се отнася до тези, чиито са лошите кредити. Представете си проект с четири полупостроени сгради. Някой купува този проект - купува възможността да ги довърши или да ги продаде на друг, който да ги оздрави като проект.
Има ли оценка за лошите кредити в световен мащаб и какъв процент може да се покрие от програми на МФК?
- Има. Нашите програми са миниатюрни в сравнение с размера на проблема. Там, където той е много болезнен, и специално за нашия регион, се комбинират усилията на Международната финансова корпорация, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия. Тази кординация е една от положителните страни на кризата. Вместо всеки един от нас да се опитва да решава малка част от проблема, обединявайки ресурсите, ние повишаваме надежността на нашите действия.
А какъв е принципът - квотен или по-бързият печели повече? Доколко зависи от политиката на правителството, доколко всяка държава може да се възползва?
- МФК работи директно с частния сектор. Тя не работи с държавата. Ролята на държавата е да сигнализира, че това е приоритет, и ако има някакви регулативни пречки, да ги премахне. Така че трябва да има инициатива от страна на банките и подходящ партньор - местен бизнес или регионален бизнес.
Смисълът на тази програма е да се ползва опитът на МФК да разбира риска в отделните страни и това разбиране да го предложи на частния сектор, който има ликвидност, но не смее сам да отиде и да вади лошите активи от страх да не се опари. Предлагаме функцията "източник на знания", даже не толкова самите пари, макар че те възлизат на общо 6 млрд. долара.
Какъв ще е механизмът за изчистване на лошите кредити?
- Механизмът е да се работи със специализирана частна компания, която разбира конкретния сектор. Ако това са лоши кредити, свързани със строителството, те се разбират от строителния сектор и т.н. Тези компании са в състояние да купят от банките лошите кредити и тези, които трябва да се отпишат - да се отпишат, останалата част да се оздравят. Това отваря място в банковата система и естествено изчиства банките от лошите кредити.
След като винаги има кой да измъкне банките от тежкото положение, кой ще гарантира, че тази грешка няма да се повтори след 10 години?
- Аз не бих нарекла това измъкване. Този, който е допуснал лоши кредити, естествено отчита загуби. Ако е предприятие, то си губи имиджа, ако е банка, губи от гледна точка на цената на достъп до финансови ресурси. В момента се гледа много сериозно на проблема с регулиране на финансовия сектор точно по тази причина - да не се окажем след 10 години в същото положение.