Фиктивни фалити на фирми завличат кредитори

Асоциацията на банките в България (АББ) предлага промени в Търговския закон, които да облекчат обжалването на фиктивни фалити на фирми, чрез които се ощетяват кредиторите. Това става ясно от предложения на асоциацията как да се подобрят условията за събиране на вземанията, с които "Дневник" разполага.
Става дума за обявяване на фалит със задна дата, която предхожда тегленето на кредита. Така банката остава с невърнат заем и с недействителни обезпечения.
Според адвокати, пожелали анонимност, една от най-разпространените техники е следната - длъжникът сам подава молба в съда да бъде обявен в неплатежоспособност. Съдът назначава експертиза за установяване на неплатежоспособността, която се извършва от вещи лица. Обикновено тя се доказва с неплатени фактури или договори. След подходяща "мотивировка" на вещите лица длъжникът получава становище с исканата от него дата. И тъй като сам е поискал фалита си, кредиторите не знаят и няма кой да го оспори, съдът одобрява датата.
Това е проблем за различни видове кредитори - големи вериги магазини, дистрибутори, доставчици още от 1999 г., но през последната година схемата стана "много модерна" и вече и банките са потърпевши, коментираха юристите.
По принцип има законова възможност кредиторът да обжалва фалита в случаите, когато длъжникът сам го е поискал, но начинът е много сложен и почти безрезултатен, обясниха още пожелалите анонимност адвокати. Според тях "има изработени бандитски схеми с участието на адвокати, счетоводители, съдии, които са добри в прилагането на тези техники".
Банките предлагат текстът за обжалване в Търговския закон (чл.613а, ал.2) да бъде променен и да се запише, че решенията за несъстоятелност могат да се обжалват от "трети лица, които имат правен интерес". Според юристи по търговско право обаче това няма да реши проблема, а дори отваря възможност за нови неуредици. Например така всеки кредитор на дадена фирма (в т.ч. който и да било неин служител) ще получи право да обжалва несъстоятелността, което може да проточи процедурата при истинските случаи на фалит и в крайна сметка ще ощети кредиторите.
Според юристите по-добро решение е промяна на текстовете в Търговския закон (чл.646 и чл.647), в които се посочват кои сделки се считат за нищожни и да се предвидят изключения, за които тези текстове няма да важат - например за ипотеки, вписани в официален регистър. Друга възможност е при установяването на неплатежоспособността да се въведе условие за проверка на баланса на фирмата към датата на отпускане на кредита и тогава да се преценява, а не вещите лица да се позовават на неплатена фактура за 1000 лв.
Това показва огромен недъг на цялата ни правораздавателна система, коментираха пред "Дневник" адвокати. Според тях е крайно време да бъде направена пълна корекция на цялата глава "Несъстоятелност" от Търговския закон, тъй като разпоредбите й са остарели и не са адекватни на сегашната бизнес среда и бизнес практики. По думите им проблемите на съдебната система се доказват и от факта, че не се прилагат текстовете от Наказателния кодекс, насочени срещу умишлените фалити.
"От практиката на банките съдим, че това явление е зачестило, особено след влошаване на икономическата обстановка в страната, като недобросъвестни длъжници или кредитори целенасочено "постигат" дата на неплатежоспособност, предхождаща учредяването на обезпечения върху имуществото на длъжника", се посочва в мотивите на АББ.
Фиктивните фалити със задна дата са най-критичният проблем за банките в момента. Освен в Търговския закон асоциацията има предложения и за промени в Гражданско-процесуалния кодекс, Закона за кредитните институции, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и др.
Предложенията са изпратени до министрите на правосъдието и финансите Маргарита Попова и Симеон Дянков, председателя на парламента Цецка Цачева и управителя на БНБ Иван Искров. БНБ също подкрепя предложението на асоциацията, като в писмо до Цачева, Попова и Дянков посочва, че "особен интерес заслужават предложенията за промени в Търговския закон, които имат за цел да предотвратят зачестилите напоследък злоупотреби от недобросъвестни длъжници".