- Преди да говорим за последствията от кризата, трябва да видим предисторията на бума в сектора. До периода 2003-2004 г. местните играчи и някои регионални такива като нас доминираха в региона.Реално дяловите изкупувания тук започнаха своя подем през 2003-2004 г., когато банките увеличиха кредитирането и някои кредитни фондове насочиха вниманието си към дълг в региона. Така се стигна до бум в дяловата активност от 2005 до 2007 г., когато се реализираха и редица големи сделки дори и в България - БТК смени собственика си два пъти, "Мобилтел" също беше продаден, като всички сделки бяха за поне милиард евро.

Тази активност, подкрепена и с високи нива, на достъпен дълг привлече вниманието на големи играчи в индустрията на европейско ниво. Така много нови играчи искаха да навлязат като Carlyle, 3I, EQT, както и някои от най-големите в света като Blackstone. А до този момент ЦИЕ се възприемаше като еднопосочна улица към растежа и макростабилността. Кризата обаче удари индустрията в три основно точки. Изведнъж хората започнаха да се притесняват за валутния и макроикономическия риск, чиято стабилност до този момент просто се смяташе за даденост. Изчезна и свободният достъп до кредитиране, което веднага намали възможността за реализиране на сделки. Съответно някои от играчите в сектора решиха да се оттеглят отново от региона, което значително снижи интереса от страна на купувачите. А същевременно и пазарните оценки на компаниите се понижиха драстично.

И така основният ефект на кризата върху индустрията през последните една-две години е именно същественото свиване на активността в сектора. Нека ви дам един пример - ако преди година и нещо обикновено разглеждахме по няколко дузини възможности за инвестиции на седмица, сега разглеждаме само по 4-5 такива - така че свиването на активността е огромно. Освен от по горните причини това може да се обясни и с липсата на продавачи заради сриналите се пазарни оценки на активите и бизнесите им. В момента, ако някой не е притиснат да продава, просто няма да го направи. Така че ефектите на кризата са реално свиване на активността, трудно достъпно банково финансиране, по-малко конкуренция от големи дялови инвеститори, които се оттеглиха засега от региона, и по-малък брой сделки с реален шанс за реализиране заради воденето на преговори лице в лице.

- Според мен, за да стане това, аз и много мои колеги очаквахме да видим много притиснати от кризата продавачи. Все още обаче не сме видели тази фаза на кризата, защото предприемачите предпочитат да решават проблемите, като преговарят с банките и съответно отлагат продажбата насила. Затова според мен основният въпрос през 2010 г. ще бъде дали ще видим банките да се фокусират върху собствените си финанси, или ще продължат да бъдат солидарни с някои от кредитополучателите си.

- Честно казано, не мога да отговоря, но съм изненадан колко дълго вече продължава. Високата активност преди около две години беше водена от високи оценки, лесна ликвидност и много купувачи, търсещи сделки. Според мен ще са нужни поне три до пет години, преди да се върнем на тази активност, движена от търсенето и предлагането.

- Може и такава да е. Ако се върна малко назад към последната подобна криза, т.нар. ТМТ балонизирани акции стигнаха пиковите си нива в първата половина на 2000 г., но хората нямаха много работа чак до 2002-2003 г., така че отне доста време, за да се изчистят проблемите през системата. Съдейки по този пример, ако пикът на нивата на акциите при настоящата криза беше през 2007 г., значи ще ни е нужно да преминем и през 2010 г., преди тя да отмине.

Има обаче и една разлика между тогава и сега. Повечето компании имат силни финансови позиции, докато през 2002-2003 г. притиснатите до стената бяха най-вече IT компании. Сега тези, които са принудени да продават, са най-вече предприемачи в областта на недвижимите имоти, олигарси и други. Това е и една от причините защо кризата се случва по различен начин сега.

А ниските лихви в момента пък допълнително подкрепят процеса, защото ниските разходи за обслужването на кредитите дават на хората време да се опитат да намерят контролирано решение на проблемите си.

Въпреки всичко обаче сделки се сключват - ние купихме UPC в Словения и Invitel в Унгария чрез директни предговори с продавачите, без търг. Много добър знак за региона е и сделката за InBev, която е съществена за пазара тук - най-голямото изкупуване в ЦИЕ с близо 700 млн. евро дългово финансиране, което е значителен размер за набиране при настоящите условия. Подобна сделка успокоява хората, защото показва, че нещата могат да се случват дори и при примера на InBev, където имахме един свръхзадлъжнял продавач, който имаше върху какво да работи.

Така че да сделките не са дузини, но все пак се сключват такива и според мен за мащабите си ЦИЕ е един съществен източник на възможности за европейския пазара на дялов капитал. Всъщност на относително ниво тук се сключват дори повече сделки, отколкото в Западна Европа.

-  Това показва пренастройване на силите от продавачите към купувачите, защото няма много купувачи и сделките се реализира трудно заради свитото банково финансиране. Но ако апетитът на купувачите започне да се възвръща и банковото финансиране се размрази отново, бързо ще преминем пак от директни преговори към търгово наддаване за дадена компания.

- Проблемът при тях в момента на глобално ниво е, че трябва да свият балансите си. От една страна, те трябва да генерират печалби, затова трябва да събират комисиони. А това ги натиска да търсят възможности за финансиране на сделки. От друга обаче, няма капитал, което създава и този дисбаланс в системата. Все пак, след като за InBev се намериха 700 млн. евро дълг, значи банките финансират сделки с добра структура, цена и стабилен бизнес. Допълнително много капитал има и на пазара на облигации, но това важи повече за Западна Европа.

- Един от основните ефекти на кризата е, че инвеститорите от Лондон и Франкфурт вече са много взискателни към риска, свързан с всяка конкретна държава. Например в момента Полша и Чехия се възприемат като най-нискорискови и са №1 в групата. Словения и Словакия пък са в еврозоната и съответно няма притеснения за валутен риск при тях. Унгария и Румъния пък имат споразумения с Международния валутен фонд. България обаче е изправена пред предизвикателствата на големия дефицит по текущата сметка и риска от проблеми с валутния борд. В момента вероятно всички следят какво ще се случи с Латвия, защото, ако нейните валута поддаде, притесненията ще са коя страна ще я последва - Литва, Естония или България.

Така че едно от основните проявления на кризата е, че инвеститорите вече дискриминират страните според конкретния риск на всяка от тях, а тази дискриминация води до разлика в пазарните оценки и достъпа до капитал за всяка.

- Ситуацията се стабилизира и в момента се отваря един прозорец на възможностите за тези страни да свършат малко работа. Ако успят да постигнат нещо отвътре, нещата ще се оправят и отвън. Правителствата трябва да се възползват от този прозорец на стабилността, за да оправят държавните баланси.

В средно- и дългосрочен план аз силно вярвам в региона. Фундаменталните възможности още са тук - много добре образована евтина работна ръка при висок потенциал за увеличаване на продуктивността. Допълнително всяка от страните в ЦИЕ има за своя спасителна мрежа ЕС и МВФ, което е много ценно и ще им позволи да се върнат към растеж и по-добро сравнително представяне спрямо Западна Европа.

Всички това обаче ще бъде загубено и пътят напред ще е много неравен, ако хората не направят каквото трябва в краткосрочен план.

- Досега имаме ограничен брой инвестиции в България. Първата беше компанията за търсене на енергийни ресурси "Мелроуз" и наскоро придобихме сателитния оператор ITV Parnter като допълнение към една от портфейлните ни компании. Реално искаме да инвестираме повече. Били сме кандидат за БТК, гледали сме и "Мобилтел", и  Би Ти Ви, но продажбата на последното засега е в спряна. Иначе като бизнес среда според мен основните притеснения за България в момента са макродисбалансът, валутата, ако бъде променена системата на валутен борд и корупцията.

- Това все още е сектор с висок потенциал, а и беше един от най-добре представящите се по време на падащия капиталов пазар. Разбира се, вече има значителен конкурентен натиск в сферата на мобилните услуги, защото всеки вече има мобилен телефон. Мобилните оператори вече не се борят за нови клиенти, а за съществуващи такива и въпреки че мобилният броудбанд е добър източник на растеж за тях, все пак компаниите трябва да инвестират в развитието на мрежата си, ако искат да запазят позициите си. Същото важи и за България.

От другата страна са кабелните оператори, което е друг интересен сектор. В рецесия приходите им дори могат да се повишат, тъй като хората остават без работа и това, което могат да си позволят без проблем, е да гледат телевизия. В България този сектор е малко по-сложно устроен от другите страни в региона, защото има много нерегламентирани оператори. Това създава конкуренцията, която естествено липсва  в други страни в Централна Европа.

- Със сигурност кризата създаде нови възможностите. Ако използвам пак казуса с InBev, дори не съм мислил, че бирата може да е потенциален сектор за нови инвестиции през 2009 г. Аз мислех, че това явление вече е минало през 1992 г., но ето че отново някой вярва в потенциала на този сектор. Така че определено кризата промени картината, но коренна промяна липсва и фундаменталните правила на играта остават същите, защото двигателите на икономиките в региона като енергия, дистрибуция, логистика, бързооборотни стоки и др. все още имат нужда от инвестиции, за да настигнат развитите страни.

- Енергетиката в Централна Европа винаги е била трудна игра, защото се доминира най-вече от германски и френски играчи в сектора. С тях е трудно да се конкурираш, още повече че и намирането на финансиране за сделки от подобен мащаб е трудно. По-скоро ние гледаме към възобновяемата енергия, където проекти са по-подходящи за дяловото финансиране.