"Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък..." Признанията са на Петър Младенов, първият президент на България. Направени са по време на декемврийския пленум на БКП през 1989 г., месец след падането нa Тодор Живков от власт. Думите на Младенов много точно описват състоянието на икономиката в годините преди и малко след 10 ноември. Всъщност за повечето висши партийни функционери то е било ясно няколко години преди това, но умело е прикривано.

При социализма състоянието на икономиката се измерва с т.нар. обществен продукт, близък аналог на БВП. До падането на комунизма в България той расте и през 1989 г. е 90.5 млрд. лв. според официалните данни. По това време левът изкуствено е поддържан на ниво 1.23 за долар, но на черния пазар се е рзменял за около 3-4 лв. Водещ сектор е индустрията, а на второ място по принос е земеделието. Развитието на този отрасъл е начертано през през 50-те години, когато частните земи са обединени в трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС).

В тях заплащането на труда се извършва на базата на въведените трудодни. На пълна пара работят гордостите "Кремиковци", "Химко", "Нефтохим" (първите два в момента са в критично състояние). Те са сред най-големите представители на преработвателната промишленост, а машиностроенето се доминира от производството на електрокари, транспортни средства, заводи от военната промишленост, машиностроителни дружества. Пренастройването на икономиката не подминава тези предприятия и почти всички изпитват сериозни затруднения, а някои от тях фалират в годините на прехода.

Това, което последните години преди 10 ноември 1989 г. е притеснявало властта, е драстичният спад на валутните приходи в икономиката заради проблемите в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), което затруднява износа на страната. Всъщност самата структура на икономиката генерира сериозни проблеми. България внася суровини, които струват много повече от износа, който реализира, което в крайна сметка увеличава сериозно дупката в търговския баланс и прихода на валута. "С големи усилия стигнахме до плана за догодина. Това, което трябва да изнесем, ще бъде някъде между 1.6 млрд и 1.7 млрд. долара. А така сме направили нашата икономика, че без внос за 2.6 млрд. долара тя не може да работи, просто спира, блокира. Това е минималният внос от Запада. Това са суровини, материали. Тук не става въпрос за някакви луксозни стоки. Така че явно е, че това не можете да се търпи повече", казва Петър Младенов на декемврийския пленум. Преходът заварва България като най-големия износител в СИВ, основен дял в експорта има електрониката. Впоследствие обаче окончателният разпад на съвета унищожава някои технологични сектори и България губи позициите си като износител.

Преди месец в интервю пред изданието на германския парламент Das Parlament Михаил Горбачов разказа, че през пролетта на 1985 г., малко преди той самият да поеме властта в СССР, висшето ръководство се е срещнало с всички държавни глави на страните от Варшавския договор и СИВ. "От днес нататък вие сами сте отговорни за състоянието в държавите ви. Няма да се намесваме във вътрешните ви дела", е било посланието към източноевропейските страни, твърди Михаил Горбачов, макар че според него това всъщност не е било прието на сериозно. "Тогава мнозина не ни вярваха и мислеха, че става дума за обичайна декларация, след което всичко ще си остане постарому. Ние обаче никога не отстъпихме от принципа", продължава разказа си Горбачов. Още в средата на 80-те години България започва да изпитва затруднения, които посреща с емитирането на външен дълг. С разпада на СИВ за индустриалните продукти се търси реализация извън рамките му, но западните пазари остават труднодостъпни заради ниското качество и високата себестойност на българското производство.

Равносметката днес показва, че за 20-те години на промените индустрията е свила наполовина своя дял в общата структура на българското производство. Загуба на дял претърпява и селското стопанство, а на второ място в икономиката излизат услугите.

Как обаче става така, че проблемите се увеличават, а общественият продукт на България расте. Оказва се, че партийните функционери са измислили невиждан досега механизъм за измерване на икономиката - за тях вливането на пари по линия на външен и вътрешен дълг се отчита за растеж, разбира се, без идея кой ще плаща последствията. Обяснение дава Петър Младенов: "Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст, 5-6 процента. А знаете ли каква е картината? Ако вземем за база 1983 г., следващите години ние не само че нямаме никакви проценти прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т.е. нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984 е по-лоша от 1983, 1985 е по-лоша от 1984, 1986 е по-лоша от 1985 и т.н. до края, до последната 1988. В областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка."

В същия документ от пленума на БКП се вижда, че управляващите не са знаели или не са искали да посочат сумата на външния дълг и само признават, че размерът му е минал "икономически допустимата граница".

Така страната преминава 10 ноември с външен дълг от 11 млрд. долара и вътрешен от 11 млрд. лева. Според разследванията на журналиста от "Дневник" Христо Христов обаче става въпрос за вътрешни задължения от 26 млрд. лв., което не е отразено от официалната статистика. Свиването на икономиката в първата демократична година пък е почти 10% през 1990 г. В края на 1989 г. и началото на 1990 г. спестяванията на българите са рекордните 26.7 млрд. лв., но предстоящата девалвация на лева не вещае нищо добро за тях. Инвестиционната активност е 9.25 млрд. лв. през 1989 г., но на следващата година се оценява на 7.45 млрд. лв. Заради спада на валутните приходи още през 1989 г. е поставена задача дефицитът на платежния баланс да се намали близо двойно - с 47.3% през 1990 спрямо предходната, когато е бил в размер на 1.326 млрд. долара. "Дневник" не намери официални данни успели ли са да се справят със задачата поне в някаква степен.

Вече осъзнаващи, че идва крахът на икономиката, през януари 1989 г. комунистическите ръководители приемат историческия Указ 56. Той легализира частната инициатива и позволява на физическите лица и кооперациите да регистрират фирми, да развиват стопанска дейност и поне на книга те са напълно равнопоставени с държавните предприятия. Политическите коментатори обаче твърдят, че с този указ комунистическата партия започва да трансформира политическата си власт в икономическа и за много функционери той е шанс да се изнесе и последното останало във вече опосканата държава. 

Изследователите пък спорят дали с указа започва реставрация на капитализма, или БКП търси нов модел, при който социалистическата власт ще може да съжителства с пазарната икономика.

Всъщност частна стопанска дейност съществува и преди това, но е изцяло в сивия сектор. Официалните доходи на огромната част от населението карат по-инициативните да търсят работят допълнително. Те използват уменията си и предлагат на по-висока от официалната цена дефицитни стоки и услуги, за които иначе трябва да се чака. Примери може да се припомнят практически във всяка област - автомонтьори, електротехници и други професионалисти предлагат услугите си в извънработно време. Почти всички членове на земеделските кооперативи (ТКЗС) имат земя, предоставена им за частно ползване (най-често тяхна, преди колективизацията), и отглеждат животни, чиито продукти споделят с роднини или продават в градовете и т.н.

По Указ 56  е създадена и Първа частна банка в средата на 1990 г. (юли), а той действа до приемането на Търговския закон през 1991 г.