Завещанието

Не е вярно, че доларът беше 3-4 лв. през 1989г. Много добре си спомням есента на 1980 г., когато арабските студенти почнаха да искат над 3 лева за долар. Непрекъснато растеше и през 1989г. вече беше стигнал 10 лв. за долар.

• 2 10
• Докладване

Абсолютно точно е, че Указ № 56 е ОФИЦИАЛНИЯТ старт на капитализма - 10 месеца преди да "падне" Тодор Живков. Това е закон (точно толкова, колкото примерно Наказателният кодекс). Факт е напр., че дори и след приемането на Търговския закон през 1991 г., частта "Несъстоятелност" от Указ № 56 се продължава да се прилага съотвено до 1992 г. Всеки може да си направи извод кои са архитектите на новия български капитализъм, кой се е готвил за него и кой го е започнал с "летящ старт". Може да се прочете в "Държавен вестник" от мес. януари 1989 г. - кой го е приел, подписал и подпечатал с държавния печат на НРБ.

През 1989 г. доларът на черно наистина стигна 10 лв.

Обикновените комсомолци от онова време гледахме системата отвътре. Най-много да сме усещали смътно, че нещо не е както трябва, но дотук. На кой нормален българин преди 10-и да му мине през акъла какви идеи е имала историята за този строй? Сега системата може да бъде гледана отвън (по-точно "назад" и всичко е съвсем различно. Поне не могат да ни излъжат, че са "демократи".

• 0 7
• Докладване

Икономически проблеми се бяха натрупали във всички т. нар. "социалистически" страни. Те произлизаха от измислената социалистическа икономика, която неизменно водеше до икономически крах. И това беше ясно на всеки що годе мислещ човек. Да не забравяме, че съществуваха и т. нар. "вражески" радиостанции, които информираха соц. обществеността доста изчерпателно. Който е имал уши, да е слушал. Проблемът в България беше, че (с големи изборни фалшификации) комунистите взеха властта на първите "демократични" избори. Това не стана никъде другаде в Източна Европа. И успяха да трансформират номенклатурната си власт в икономическа - процес, който бе започнал няколко години по-рано чрез т. нар. външноикономически дружества. После се сдушиха с организираната престъпност, бившите кадри на ДС, с бивши спортисти и т. н. и завладяха почти всички икономически лостове в държавата. Ето защо преходът у нас бе толкова болезнен и прозължителен.

• 1 6
• Докладване

Прекалено жалко е за поколенията преди нас, които са живели в пълна лъжа. Полупразните им стомаси са им давали лъжливото усещане за живот, нещо което и до днес не смеят да си признаят. В това число не смеят дори да попитат къде отидоха спестените през годините на цоциализъма пенсионни осигуровки. Но кому е нужна подобна информация след като сляпо се доверяват на партийното ръководство, което боготворят. Ето защо бесепе още съществува. Тъжни, носталгични, измамени и ограбени пенсионери..

• 0 4
• Докладване

ДО ПЕШЕХОДЕЦ.
След всичко, което неинформирани и необективни хора ви втълпяват и без личен опит от онова време, единственото място, до което ще стигнете е заблудата. Изобщо не е толкова просто, това, което сме изживели. От 1983 година нещата наистина започнаха да се влошават, но имаше и други пероди на възход, положителни очаквания, имаше консуматорски глад от западен тип и това се вижда в някои стари филми от средата на 60-те години, от края на 70-те да до 1981-82 година. През 1966 година се появиха 4 модела западни автомобили на пазара, продаваха се свободно и хората полудяха да купуват. Появиха се магазини с френски парфюми, италиански дрехи (Тексим), почна производството на кока-колата - първа в Източна Европа, дори и преди Югославия...Пътищата се направиха нови модерни, с асфалт, а не павета. Да имаш вила стана цел номер едно! Всичко това раздвижи икономиката и върхът беше 1981 - евтини и долри стоки, някои, доста прилични. В магазина под нас полякиня плачмеше, беше преброила 16 вида колбаси, а в Полша нямаше месо изобщо - от години! По много показатели, а и в ботово отношение, България настигна Чехословакия, Унгария, ГДР... После дойде естественият край - Живков ужасно закъсня с реформите...Бъългария загуби големи пазари - не само руския, но и арабския, особено благодарение на глупавия Филип Димитров, който се качи на Голанските възвишения откъм израелска страна. И това беше краят.
Животът имаше добрите и лошите си страни. И свлобода имаше, колкото сам си я позволиш. Наказваха се само крайните действия спрямо Живков, но и те - под сурдинка. Морковът действаше по-добре от тоягата, това сирозно ни отличаваше от полуфашистки диктатури като тези в ГДР, Румъния и дори Чехословакия...
Не ви казвам какво да мислите по въпроса, но ви казвам какво беше.

• 2 1
• Докладване

До "ОбЕКТИВЕН":

Казваш "После дойде естественият край - Живков ужасно закъсня с реформите".

Всъщност кое: краят стана неминуем поради същността на тази система, или от това, че Живков бавно мислеше? Ако спасението е било Живков да "избърза с реформите", то не забелязваш ли, че баш с "капитализъм" свършиха всички "реформи на социализма" в Източна Европа? Тогава през 1949 г. хич да не се бяхме хващали с този експеримент, а?

Тъжно е, ако не си забелязал, че "хубавото" на онази система излиза през носа на следващото поколение и до днес. Дали защото е било "естествено" това да стане, или защото Живков бил бавно мислил - както ти харесва.

• 1 2
• Докладване

Много си прав Инн, той, обективният, нещо се е разнежил в спомени, а производството на кока-кола в България по това време явно си е доста впечатляващо и велико индустриално постижение...Аз пък съм израстнал в провинцията и честно - не си спомням и един вид салам да е имало винаги в кулинарния магазин (така им казваха на Билите тогава), за неща като швепс и кока-кола да не говорим...Даже и банани имаше през една-две Нови години, не всяка. А в Полша не знам дали не е имало месо, но имаше свободен граждански дух и днес, когато се спомене името Полша, хората си представят Солидарност и Лех Валенса, даже не папата...Запомни го това, обективен, то е по-важно от твоите 16 колбаса.

• 1 2
• Докладване