За мен основният проблем на пазара е ликвидността и причините за това са две. Едната е количеството и качеството на предлаганите книжа, а другата е инфраструктурата. В момента сме в затворен кръг. От една страна, местните инвеститори в лицето на пенсионните фондове са почти запълнили лимитите си за български книжа. Те продължават да имат лимити, но те не намират достатъчно качествени компании, в които да инвестират.

От друга страна, наличните обеми и книжа са прекалено малки за външните инвеститори, т.е. чуждите инвеститори ги няма. За големите обемът е малък, а за малките външни има спирачка, наречена Централен депозитар. Въпреки успешното въвеждане на Xetra те не могат да влязат на българския пазар (заради структурата на клиринга и сетълмента - бел. ред.).

В момента липсва катализаторът, които да подкара отново нашия пазар. Спомнете си какво се случи, когато се листна БТК, която доведе след себе си публични предлагания като "Монбат", "Каолин" и др. За да дойдат външните инвеститори, без да подценявам местните, които обаче са с ограничен ресурс, ни трябва катализатор като БТК, защото те, освен че ще си закупят акции от него, ще купят и други съществуващи и нови позиции на пазара.

Компаниите вече са приели относително по-ниските цени от оценките през 2007 г. Те са готови за ИПО. Някои от тях вече се готвят за такова. На всички обаче е ясно, че пазарът не може да поеме съществени обеми. Това е затвореният цикъл, в които се въртим и има нужда да се разчупи. И макар да не съм привърженик на намесата на държавата на пазара, начинът този цикъл да се разчупи е вкарването на катализатор, а именно листването на голяма компания с ясното съзнание, че цената не е определяща. Дали това ще е НЕК, "Булгаргаз" или остатъчните дялове в ЕРП-тата няма значение. Просто нещо трябва да се случи, а сега има реален шанс за това, защото има нужда от средства.

Вторият съществен проблем е структурата. Имаме нужда от съществена промяна в режима на клиринг и сетълмент и процедурата по провеждане на ИПО режима, защото сега отнема 4-5 месеца, за да се осъществи едно ИПО, след което още 1 месец, за да започнат да се търгуват акциите, което е абсурдно и отблъсква инвеститорите. Ние трябва да отворим пазара си.

В момента активите на пенсионните фондове нахвърлят 3 млрд. лв. и 1 млрд. от тях вече са инвестирани извън страната. Причините за това са много, но една от тях е българският капиталов пазар и неговият мащаб. Това, което се забелязва през последните две години в развитието на активите на пенсионните фондове, е, че се отвори ножица между темповете на нарастването им спрямо тези на българския капиталов пазар. Тенденцията вече се очерта и оттук нататък разликата само ще се увеличава. Затова, ако се обединяваме около това тези активи да влизат на капиталовия пазар у нас, той трябва да даде възможност за това. Вероятно при очерталата се ситуацията истината е, че трябва да се мине през няколко фази, преди да се създадат условия тези големи чуждестранни инвеститори да дойдат.

Стратегическата роля за това ще изиграят пенсионните фондове в този междинен етап, бидейки тук на място, чрез инвестициите на капиталовия пазар да спомогнат на неговия първи етап на разрастване. Затова приветствам инициативата за привличане на нови емитенти. Ние очакваме с нетърпение такива емитенти, защото при сегашните мащаби на пазара може да се каже, че сме стигнали до точката, че няма в какво повече да вложим средствата си. Компаниите, които сме отчели за интересни, са част от портфейлите ни и вече са стигнали до тавана на индивидуалните инвестиционни решения на пенсионните фондове. В този смисъл увеличаването на броя на компаниите на фондовата борса моментално ще създаде условия част от активите ни да бъдат инвестирани в тези нови компании. Има обаче няколко основни критерия, на които базираме инвестициите си. Ние търсим ясна и прозрачна структура на собствеността - както какви са собствениците, така и дали има явна или скрита свързаност между тях, което е условие за конфликт на интереси. Ние избягваме да инвестираме в компании с потенциален риск от конфликт на интереси. На второ място анализираме качеството на мениджмънта. Полагаме на сериозен анализ и финансовите отчети на компаниите - както съществуващите резултати, така и прогнозните.