- Предишният кабинет разработи нова, но не посмя да я приеме. Затова пък днес имаме готова работна версия и приемственост в експертния екип зад нея. Прогнози, програми и проекти, публични дебати – основата на стратегията е структурирана добре, в тон с европейските предначертания. Същевременно, ако използваме финансовата терминология, развиваме енергийната си стратегия като плод по-скоро на техническия анализ, отколкото на фундаменталния. Да започнем с нуждата от съвременна енергийна статистика и баланси на сектори и общини - липсват. Би било добре място в стратегията да намери и енергийното образование – професионално, висше, допълнителната квалификация.

Как богатата енергетика ще подпомогне правителството в преструктурирането на БАН, например, поемайки приоритети, проекти, институти, експерти и бюджети на енергийната наука? Как ще се прекрати крос-субсидирането и ще се преодолява енергийната бедност в страната? Как ще се формулира националната политика по отношение на производство и инженеринг, контрактинга и услугите в сектора? Само със заклинания ли например ще борим корупцията в енергетиката и другите капиталоемки отрасли? Или точно новият кабинет ще има визията и волята да доктринира управлението на публичните инфраструктурни активи и разходите за тяхната поддръжка като национален приоритет? Така, както го правят в добрите икономики. Та нали популярната днес мяра за бюджетни разходи – пицата, освен постна и с по-малък диаметър може да бъде и с по-тънък блат тесто отдолу.

- В сектора дойде следваща генерация, подготвени от международния бизнес професионалисти със самочувствие и нагласа за решаване на проблеми. Те нямат притеснения да одитират статуквото в сектора. Даже бръкнаха доста болезнено в някои от раните му. Последваха известни колебания, но в рамките на нормалното овладяване на управленския процес. За първи път министерски екип заговори за своя продукт - формирането на икономическа и енергийна политика.

Влизат нови реагенти в политиката, нормално е да се забави ферментацията на управленската им програма. Но изчакване – "нека мине срещата в Копенхаген", после "да видим какво ще каже новата администрация в Брюксел" – не е здравословно. Енергийната ни политика ще трябва да отговаря на спешни въпроси. Да вземем за пример модела 3 в 1 – икономика, енергетика и туризъм в един портфейл. Тук със закъснение прилагаме европейски модел на стопанско мегаминистерство, когато другите вече се отричат от него.

Дания – по-рано, преди година - Великобритания, само преди месец - съседна Гърция. Днес Европа отделя обратно енергийните си администрации. Добавя към тях климатичните промени. А ние приложихме същия модел и в Народното събрание, когато всеки от трите сектора има за решаване болезнени проблеми. Как ще се конкурират "горещи" проектозакони в дневния ред на една комисия? Как ще се балансират интересите?

Този структурен модел може да изиграе лоша шега на управляващите. Той носи и риск от свръхнатоварване за членовете на министерския екип и е показателен за друго. Преходът създаде разрушителен резонанс между инфраструктурното и партийното строителство. У нас по-лесно се ражда нов политически, отколкото инфраструктурен проект. Реализира се той във властта, зачева например нов енергиен или транспортен коридор и дори успява да слезе от сцената, преди още да го е родил. И петролопроводът Бургас - Александруполис, "Южен поток" и АЕЦ "Белене" плюс газопровода "Набуко" са предмет на европейската енергийна сигурност и критична инфраструктура. Затова те трябва да са част и от националната ни сигурност. А тя да ги съпровожда по-плавно през парламентарни избори например. Станахме за смях пред света с почесването колко ще ни струва АЕЦ "Белене" – знаехме за 4, после станаха 6, накрая излязоха 10 милиарда евро. Нали затова плащаме и на консултанти, които да излязат навреме пред хората и пред политиците и да защитят своите анализи и разчети, да оправдаят хонорарите си.

- Проекти като АЕЦ "Белене" имат едно предназначение, а енергийната ефективност – друго. Струва ми се, че бъркаме в изходните хипотези. Нова атомна централа – в Белене, в Браила или в Битоля, даже на Бяло море да е – ще бъде доставчик на базова мощност за региона. Това е европейски проект, който има предпоставки да се реализира в България, а не обратното. Той може да стане и на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Очевадно е и друго. Около този проект има много сложни интереси и слаб маркетинг. От друга страна, енергийната ефективност е предмет на икономическа политика и качество на живот в страната, сектора, района и населеното място.

 

- RWE не се уплашиха нито от нас, нито от руснаците. Изведнъж се отвори глобален пазар за ядрени проекти и без излишни емоции германците намериха по-добри възможности за своите инвестиции. Пазарни прогнози, политическа стабилност, инвестиционни атракции, рискови профили, подходящ маркетинг – пак за това става дума. Вярно е, че имаме добри специалисти, те са важен актив, но и лесна плячка. При този дефицит на ядрени инженери по света нашите ще ги напазаруват за няма и година. После как ще ги връща обратно министър Божидар Димитров не е ясно. А пък и нашите университети си подремват сладко. За тях ядреният ренесанс още не е започнал.

- Прав е министър Трайков, че до финансовото приключване на проекта "АЕЦ "Белене" пари за инвестиции не трябва да се харчат. Друг е въпросът, че финансово структуриране на такъв проект не е като прогнозата за времето – "Утре край Свищов ще е слънчево, вдругиден - мрачно", и така всяка вечер по телевизията. Проектът не бива да обсебва ежедневието на политическия кабинет. Дали ще финансираме гаранции задбалансово, чрез дългосрочни договори за изкупуване на енергия, чрез финансиране на активи, емитиране на облигации или смесено – трябва ни подготвен екип и висш пилотаж финансово и договорно инженерство. Както и енергийна дипломация. Как например ще се ускори европейската интеграция на региона, ако поканим Италия, Гърция, Румъния, Сърбия, Черна гора, Косово, Албания, Македония и Турция да станат акционери в АЕЦ "Белене"? Ако продължаваме да искаме да сме енергиен център, защо да не продадем акции от него на нашите съседи? Проектът не трябва да изпива жизнените сокове на кабинета за правене на енергийна политика. Защото може да стане, но може и да не стане. А секторът има толкова много други проблеми за решаване.

- Като недобро. Преди повече от пет години индустрията се довери на политиката за либерализиране на пазара на електроенергия. Обучиха се хора, сключиха се двустранни договори, появиха се търговци на енергия, някои от тях намериха клиенти навън. Започнахме добре. За съжаление структурата на електроенергийния ни сектор, както и несъвършенствата на модела доведоха до опорочаване на пазара. Демонополизацията по енергийния вертикал от производството до търговията роди опции за монополизация по политическия. Пазарната логика за търговия с електроенергия започна изкривяване към търговия с влияние. Стигнахме до абсурда да продаваме по-евтино ток на фабрики конкуренти навън, отколкото на собствените си предприятия. Вина за това носи не само администрацията и регулаторът, но и индустрията. Ако въобще може да се говори за обща енергийна политика на индустрията, то тя е реактивна, разпокъсана, понякога егоистична. Тъжна илюстрация е фактът, че с новите промени на акцизната ставка за тока родната индустрия ще плаща два пъти повече акциз, отколкото конкурентите й в останалите европейски страни. Възмущение, малко вопли и в резултат - нищо. Индустрията за разлика от ракията се оказа без лоби в медиите, кабинета и парламента. Тогава тя напълно си заслужава акциза, пазара и цените на електроенергията.