След две години на криза и замразяване на ухажването за Българската фондова борса (БФБ) правителството отново реши, че на дневен ред може да излезе продажбата на държавния дял в оператора. Финансовият министър Симеон Дянков дори изтъкна, че водещ критерий за това ще бъде цената, която държавата може да получи за собствеността си (44% от капитала).

Апетитът обаче може би все още не е затихнал, след като германският оператор "Дойче бьорзе" и виенският му регионален конкурент продължават да се оглеждат за нови покупки. В момента "Дойче бьорзе" е единственият стратегически играч за най-голямата борса в Централна и Източна Европа - Варшавската, докато Виена потърси допълнително финансиране, за да продължи придобиванията си, след като стана собственик на борсата в Любляна в края на 2008 г.

За една година от последната подобна сделка в региона изтече доста вода. Повечето борси отчетоха значително по-ниски резултати за 2008 г. спрямо рекордните данни година по-рано. Българската фондова борса обаче успя да приключи годината на печалба и запазва нивото на финансовите си показатели (печалба на акция и счетоводна стойност на акция) и през първото тримесечие на 2009 г. Въпреки това обаче държавата трудно би взела в момента сумата, която получи Любляна - единствената сходна на София борса в региона.

Макар и цената на сделката да не беше обявена официално, предполага се, че миналата есен Виена е платила над 30 пъти печалбата на словенския оператор. Само няколко месеца по-късно обаче цената за борсата в Прага беше значително по-ниска. Водещи банки в региона я определиха в диапазона между 300 и 600 млн. долара, което е между 11 и 23 пъти печалбата й за миналата година.

Това означава, че ако се приложи този ценови диапазон върху скромния резултат на БФБ за 2008 г., пазарът би оценил българския оператор на между 6 и 12 млн. лв. Първата стойност обаче е под счетоводната стойност на акция за борсата (1.7), около което гравитират повечето анализатори, макар и водещи борси като Лондонската фондова борса и "Дойче бьорзе" да се търгуват при нива от 3 до 5 пъти счетоводната си стойност. Мащабите на тези пазари обаче значително задминават тези на българския и цена от 30 до 50 млн. лв. трудно би се постигнала, макар и да има инвеститори, купили си акции за около 9 лв. едната. Такъв е случаят с инвестиционния фонд Reconstruction Capital 2 (RC2), който все още държи около 1.8% от капитала на борсата и го е придобил за малко под 5 евро на акция.

Ако се съди по показателите цена/печалба на големите борси - Лондон и "Дойче бьорзе", обаче цената на БФБ отново слиза до около 7 млн. лв. А според приходите, които генерира, междинната сума е около 14 млн. лв.

В крайна сметка обаче, както и по-голяма част от инвестиционната общност смята, не цената би следвало да е важна при продажбата на държания дял в БФБ, а плановете за развитие, които бъдещият стратегически инвеститор ще има за пазара.

Точно по тези причини и в момента Полша бави решението си да даде борсата си на "Дойче бьорзе". Становището на полското финансово министерство е, че освен да получи най-добрата цена страната иска уверение от купувача, че ще осигури стабилни перспективи за развитие на пазара като финансов магнит за капитали в региона.

Ако не друго, то поне евентуална сделка за Варшавската фондова борса ще е най-свежият показателен пример за това колко може и България да очаква за своята фондова "перла", която беше сред най-добре представящите се само преди две години. Със сигурност обаче цената за борсата в София ще има значителен дискаунт от тази за Варшава. Това е така, защото за разлика от София Варшава дори в криза е лидер по първични публични предлагания в Европа и остава най-добре развиващият се пазар в региона с активната подкрепа от държавата.