Александър Дьоринг - генерален секретар на Европейската федерация на производителите на фуражи FEFAC: България има голям потенциал за производството на зърнени храни

Основен проблем пред индустрията е голямата нестабилност на цените Стараем се да увеличим привлекателността на сектора и да привлечем младите хора |
Kак организацията (FEFAC) защитава интересите на производителите на фуражи?
- Федерацията беше създадена преди 50 години, за да защитава интересите на производителите на храни. Основната мисия е била да се създаде законодателна и правна рамка, която да увеличи възможностите за развитие на сектора. Много важна задача днес е да защитим свободния достъп до сурови материали, да се грижим за свободното функциониране на пазара и за гарантиране на качеството. През последните години наш основен приоритет беше създаване на Кодекс на европейските производители на фуражи, който беше утвърден от Европейската комисия.
Това се случи в началото на 2007 г. Този кодекс подлежи на постоянно усъвършенстване. Новите ни приоритети са създаване на устойчиво развитие на храни за животни. Във връзка с това федерацията стана постоянен член на европейската кръгла маса за устойчиво производство и потребление. Ние си сътрудничим с европейските сдружения на фермерите, европейската хранителна индустрия и търговците. Нашата цел е да създадем хармонизиран механизъм за оценка на въздействието на индустрията върху околната среда.
Каква е спецификата на проблемите в отделните държави?
- Основен проблем на пазара днес е въпросът за доставката на богати на протеин фуражи. В Европа зависим от вноса на такива фуражи - главно на соеви продукти. От лятото обаче вече не можем да внасяме от Северна Америка поради нулевата толерантност на ЕС към генно модифицираните храни. През юни германските власти откриха следи от генна царевица във внесените фуражни смески и импортът беше спрян. Северна Америка е единственият голям вносител, затова се надяваме употребата на подобни продукти скоро да бъде разрешена. Заради нулевата толерантност към ГМО културите обаче вносът остава затворен, което според нас ще увеличи разходите на животновъдите за фуражи.
Споменахте генно модифицираните продукти. Във връзка с това каква е позицията на организацията относно вноса на генно модифицирани фуражи в ЕС?
- Ние се стараем да се разграничим от позицията за нулева толерантност. Дебати по темата се водят от доста време, но засега не се наблюдава реална промяна в тази насока. Това се дължи на факта, че много граждани на ЕС са притеснени от технологията за биологична намеса. Ние, от хранителната индустрия, се опитваме да даваме избор на потребителите. Ако някой иска да плати повече за немодифицирани храни, той получава тази възможност. Мога да обобщя, че ние поддържаме неутрална позиция по въпроса.
Как българските фермери се вписват в общата рамка?
- Виждаме голям потенциал за производството на зърнени храни и се надяваме да видим възстановяване на животновъдството. От новите членки на ЕС засега единствено Полша върви в правилна посока. Може да използваме страната като пример, за да преценим какво е нужно да се направи тук, за да постигнем увеличение на производството. Надяваме се, че българското земеделие ще успее да навакса с развитието на технологиите и инвестициите.
На този етап в България се прилагат единствено субсидиите на площ, докато пазарните механизми като интервенция и експортни субсидии са слабо застъпени - смятате ли, че правителството трябва да върви към подобни насърчения?
- В нашия диалог с производителите ние се стараем да установим какво може да постигне с традиционната земеделска политика и какво не. Днес индустрията се изправя пред проблема с големите вариации в цените. Например само преди 2 години цените на зърнените култури бяха доста високи, а днес са прекалено ниски. Във връзка с това ние се стараем да създаваме нови механизми, които да се справят с паричната нестабилност. Смятаме, че старите инструменти не са създадени за тази цел. Интервенциите и експортните субсидии не биха могли да помогнат на фермерите в тази насока. Някои мерки за управление на пазарите трябва да останат, тъй като всички видяхме какво се случва, когато те отсъстват. Нужно е правителствата да имат запаси, които да се използват при наличието на суши, които създават големи промени в предлагането, а оттам и на цените.
Какви са прогнозите ви за бъдещото производство на фуражи в общността?
- Общо взето, съм оптимист по въпроса. Глобалното търсене нараства, което се отнася и за страните - членки на ЕС. На първо място се грижим за местния пазар, но осъзнаваме, че истинският потенциал е извън границите на съюза. Трябва да погледнем по на изток, например към руския и украинския пазар. Същото се отнася за Северна Африка. Европейската индустрия трябва да се възползва от увеличаващото се търсене в глобален мащаб, но за тази цел ние трябва да създадем правилните механизми.
Как може да се гарантират качеството и безопасността на комбинираните фуражи - какви механизми се прилагат в европейските държави и бихте ли посочили примери?
- Качеството и безопасността на комбинираните фуражи са основен приоритет през последните 10 години. Като производители ние имаме отговорност да осигурим безопасността на използваните продукти. Реалността е, че всички проблеми по безопасността на храните произлизат от недостатъчен контрол. Във връзка с това усилията ни за гарантиране на качеството трябва да бъдат възприети и от цялата мрежа от снабдители. Ние създадохме ръководство за индустриалните производители, но това е само един елемент, тъй като те създават едва една трета от фуражите. Останалата част се произвежда от самите фермери. Сега работим по създаването на ръководство за тях, тъй като те са много важни производители. На национално ниво се стараем да създаваме програми за наблюдение и контрол.
Как се работи за компенсиране на отлива на млади хора от животновъдството - може ли да сравните колко са били заетите в този сектор преди 20 години и колко са сега?
- Компаниите днес се оплакват, че все по-трудно намират квалифицирани работници в индустрията. Този проблем действително е силно осезаем е животновъдството. До голяма степен това се дължи на непривлекателността на сектора. Много хора смятат, че той не предоставя големи перспективи за кариера, въпреки че това не е така. Сега компаниите, особено публичните, се стремят да увеличат привлекателността на сектора. На този етап обаче те не са поискали помощта на FEFAC в тази насока. Те алармират, че проблемът расте, така че според мен може да очакваме кампании за информиране на младите хора, които да изтъкнат предимствата на сектора. Ситуацията определено се влоши през последните 20 години. Дори половината от свободните позиции в големите компании не могат да бъдат запълнени. Това може да е и временно явление, но секторът определено го отчита като сериозен проблем.
FEFAC е основана през 1959 г. от пет национални асоциации на производители на фуражи. Днес организацията се състои от 21 национални асоциации от 20 страни - членки на ЕС. В производството на комбинирани фуражи в Европа са заети над 110 000 души в около 4500 производства, разположени най-често в селски райони. Потреблението на фуражи годишно е около 470 млн. т. Общият оборот от производството на комбинирани фуражи в Европа се оценява на 40 млрд. евро годишно. По време на визитата си в България Александър Дьоринг взе участие в националния аграрен семинар "Селското стопанство и всичко за него", организиран от асоциацията на земеделските производители. |