- До края на годината ще остана на позицията генерален секретар и изпълнителен директор на "Пивоварите на Европа", а след това поемам функциите на посланик на бирата. На поста ще ме замести настоящият ми заместник главен секретар на организацията Пиер-Оливие Бержерон. Той работи в "Пивоварите на Европа" от осем години, познава всеки аспект на сектора, като преди това е работил във винарската асоциация на Европа. Така че той е точният човек за точната работа.

- Още през миналата година формулирахме нашата стратегия за следващите години на базата на успешните резултати от 2009 г. Така ще се движим и през 2010 г., и 2011 г. Няма да променяме и фокуса на нашата организация. Както и към момента, основен аспект на нашата работа ще остане облагането на пивото с данъци, както и прилагането на социалната отговорност в сектора. Третият акцент ще бъде поддържането на добри взаимоотношения между Световната здравна организация (СЗО) и "Пивоварите в Европа".

- Ние сме готови да ги приемем на часа. В момента, в който и те са готови, това може да стане. Към днешна дата имаме 27 национални асоциации, като не всички са от страни от Европейския съюз (ЕС) - Турция, Швейцария и Норвегия. Ние сме практични, не сме ЕС, а европейска организация, така че всичко е възможно.

- Както всички индустрии и пивоварната страда като резултат от кризата, но донякъде ние сме по-издръжливи от много други, тъй като, ако потребителите не могат да си позволят бира, те пият вода. Водата е хубава, но не е страхотна като бирата. В много европейски държави лятото успя да възстанови пазара. След спадовете от началото на годината малко по малко продажбите се нормализираха през летните месеци. Видях това и в София през изминалите дни, попаднах на хора, които се възползваха от хубавото време във вашия град и бяха навън и пиеха бира.

- Това е доста голям спад. Най-вероятно се отдава на покупателната способност на потребителите. Хората сигурно усещат кризата и намаляват консумацията заради нея.

- Не, не смятам, че това може да се превърне в стандарт за пазара. Между другото пивоварната индустрия е възникнала още в древна Месопотамия. В Белгия например през 1900 г. е имало 3.2 хил. пивоварни - по две или повече на село. С началото на Първата световна война много от тях изчезнаха. Винаги е било така. В много страни в момента виждаме все повече малки пивоварни да се появяват на пазара. Във Франция например за последните четири години членовете на пивоварната асоциация се увеличиха от 15 на 80.

Подобен е и случаят с Дания - членовете на асоциацията се увеличиха с над 30 през последните години и вече надвишават 100. Това означава, че има все повече малки и средни предприятия, които се появяват на пазара. Този сектор е много динамичен, а много често той може да се развива и като семеен бизнес, а хората винаги са склонни да инвестират в него. Смятам, че бъдещето на големите компании не е решено. Те ще продължат да съществуват. Преди кризата три от четирите най-големи конгломерата сключиха големи сделки по придобивания и изхарчиха много средства. Сега те имат нужда от кеш и са принудени да го намерят бързо, което води до продажбите.

Единствените в момента, които, изглежда, разполагат с достатъчно парични средства, са "САБ Милър". Интересен факт за пивоварния бранш е, че четирите най-големи компании в сектора са базирани и са тръгнали от Европа - "Хайнекен", "Карлсберг", "Анхойзер-Буш Инбев" и "САБ Милър". Това не съществува в друг сектор. Европа е най-големият производител, потребител и износител на бира в света, също така Старият континент е и най-иновативният в бранша.

- Да, разбира се. Това, което наблюдавахме по време на Есенния бирен салон в България, е перфектен пример именно за иновации в сектора. Акцентът падна върху тъмното пиво. Потребители харесват различни продукти и имат нужда от различен тип бира през зимата, бира, която е по-мека на вкус. Ето това беше един точен пример за иновации. Червеното пиво също може да се разглежда като такъв ход. Все повече компаниите се опитват да адаптират вкуса и рекламата към подценявани доскоро потребители като жените. В Белгия например се предлага пиво с вкус на малини - друг пример за иновации с цел разширяване на потребителската база на пивото.

- Тези компании са инвестиционни фондове. Преди да осъществят сделки, те разговаряха с хора, които са работили именно за "Анхойзер-Буш Инбев". Тези служители с опит ще могат да консултират фондовете по всички въпроси, свързани с производството, маркетинга и реализацията на продукта. Продажбите на активи на "Анхойзер Буш", разбира се, се основаваше на нуждата от кеш. Тази цел вече е постигната. Според мен след няколко години паричните средства вече ще са налични, а те ще успеят да ги наберат благодарение на силните си позиции в Северна и Южна Америка и Китай. Когато отново имат средства, от "Анхойзер Буш" ще се огледат за състоянието на пазара и вярвам, че най-много до 3-4 години ще могат отново да се върнат на пазара в Централна и Източна Европа. В споразумението по продажбата фигурира клауза, според която при продажба на пивоварните от CVC ще се обърнат първо към "Анхойзер Буш". Така че те ще имат приоритет при евентуална сделка, а такава е и ситуацията в Южна Корея.

- Не бихме го позволили. Това е един от нашите приоритети, както и на Ивана Радомирова от Съюза на пивоварите в България. Това е странната история на два близки сектора - този на бирата и този на вината и спиртните напитки, които в България се борят един с друг, нещо, което ние трябва да предотвратим чрез ограничаване на акцизите върху пивото. В условията на криза всяка държава търси откъде да увеличи бюджетните си постъпления. Начин за постигане на тази задача е повишаването на непреките данъци - ДДС, акцизи върху луксозни стоки, сред които е и алкохолът.

Пивоварният сектор разполага с четири големи международни компании, а останалите представители на сектора са малки и средни предприятия с регионален характер. В много страни малките и средни предприятия се появяват и развиват ежедневно. Смятам, че въпросът с облагането е ключов. В България има над 45 хил. непряко заети в пивоварния бранш и според едно проучване на PriceWaterhouseCoopers, ако акцизът се вдигне с 20%, над 80 хил. души в Европа ще загубят своята работа. При подобен сценарий сериозно ще пострадат и малките, и средните предприятия. Според мен в конкретния случай на вашата страна вдигането на данъците на един национален продукт въпреки факта, че се произвежда и от международни компании, ще е неправилно, тъй като инвестициите на тези компании се връщат именно в България, а суровините за бирата преобладаващо са местно производство.

Само за последните години след влизането на България в ЕС бюджетните постъпления от пивоварната промишленост са се увеличили с 43%. Ето защо смятам, че всички трябва да се борим против изкушението този сектор да се облага допълнително. Правителствата в Швеция, Италия и Испания искаха да вземат подобни мерки, но благодарение и на нашата подкрепа това няма да се случи.

- В управителния съвет на "Пивоварите на Европа" са представени осем души - изпълнителни директори от четирите големи международни компании и четирима мениджъри на семейни пивоварни - по един от Германия, Испания, Франция и Белгия. Тези хора стоят един срещу друг и се борят за своите интереси, но те и се подкрепят, тъй като малките пивоварни дават на индустрията дъх на история и традиция, а същевременно с това са много иновативни. Деветдесет и седем процента от нашите членове са малки семейни предприятия, има някои позиционирани в средата на пазара, а само четири са международни компании. Нашата задача е да помагаме и на малките, и на големите играчи. Малките предприятия имат възможността да се адаптират по-лесно към пазара, тъй като те виждат своите клиенти всеки ден недалече от самата пивоварна и могат бързо да се ориентират по търсенето на потребителите.

- Социалната отговорност е задължение на всеки един производител и представител на бранша. Хората, които злоупотребяват с бирата, не са наши приятели, не са приятели и на производителите, а и на себе си и своето семейство. Проблеми като шофиране под влиянието на алкохол и домашно насилие са изключително сериозни и  трябва да се помага на правителствата и на СЗО да се справят с тези проблеми. Над 90% от хората обаче употребяват пиво в нормалните граници, което според различни проучвания е здравословно. Пивоварите трябва да се съсредоточат именно върху тези потребители.

Съюзът на пивоварите в България се справя отлично с тази задача да се бори за социалната отговорност на бранша, защото трябва да сме отговорни, а и да покажем, че всички споразумения, които сме подписали в тази насока, се спазват и дават резултати. Друга насока на отговорността е предоставянето на информация, че бирата като продукт е съставена изцяло от естествени суровини, което трябва да се показва, за да предостави информация на потребителите, които я търсят.

- Смятам, че няма значение дали си голям или малък пивовар. Въпрос на дълг е да продаваш своя продукт на точните хора. Никой не може да си позволи да наранява или убива хора, ето защо трябва отговорността да идва от всички страни. Години наред пивоварите са произвеждали и продавали, без да мислят за социалната отговорност и злоупотребата с бира. В момента това е задължително, за да се избегне и ситуацията с тютюневия бизнес - забрана за реклами, завишени налози и редица съдебни искове срещу компаниите от пострадали потребители. Ето защо трябва да сме една стъпка пред пазара, независимо дали сме малки или големи играчи, всички сме част от клуба и трябва да изпълняваме тези препоръки. Малките предприятия от своя страна се развиват много по-лесно. В много страни нови компании с регионално значение отварят врати всеки ден, а инвестициите от страна на големите международни дружества правят пазара по-динамичен.

- В продължение на хиляди години пивоварният сектор е бил третиран като "второкласен" в сравнение с производството на вино и спиртни напитки. В ЕС съществува недоразумението винената индустрия да се ползва с редица правомощия и подкрепа от държавата, докато за бирените производители това не е така, което според мен е жестока грешка, тъй като пивото е част от историята и индустрията на всяка една държава. Подобен е проблемът и с данъчното облагане. Акцизът върху виното е 0%, докато върху бирата е минимум 1.5 лв. за хелтолитър градус плато. Съществува дискриминация, която според нас трябва да бъде премахната не чрез облагане на винената индустрия, а чрез премахване на акцизите върху пивото. Като посланик на бирата бих искал да видя двата продукта на ферментацията, бирата и виното, да получават еднакво отношение от правителствата. Аз не искам да защитавам отделни държави или ЕС, а да подкрепям най-добрия продукт в света - бирата.