България има необходимата нормативна уредба за развитие на публично-частно партньорство и единствената пречка пред реализирането му е политическата воля. Това обясни Мария Данаилова, старши адвокат в австрийската компания Wolf Theiss, която в България се занимава с консултации в секторът на енергетиката, възобновяемите енергийни източници, инфраструктурата и телекомуникациите.

Формите, под които може да съществува публично-частно партньорство в страната, са  обществена поръчка, концесия или съвместно дружество. "Има три условия, за да бъде реализиран общ проект между бизнеса и държавата - наличие на обществен интерес, разпределение на рисковете и дългосрочност на проекта", обясни Ричард Клег, управляващ партньор в Wolf Theiss за България.

В момента единствената област, в която може да се говори за успешни партньорства между бизнеса и държавата е сектора на услугите, смятат експертите. Те дадоха за пример концесиите на летищата във Варна и Бургас, както и тази на пристанище Сомовит. "В секторите на строителството и инфраструктурата за съжаление не може да се говори за успешно партньорство", обясни Данаилова. Преди два месеца по същата тема се изказа и лидерът на СДС Мартин Димитров, който тогава обясни, че за последните 20 години почти няма нито едно добро публично-частно партньорство, което е настроило общество срещу този модел.

Многократно в страната се разглеждаше възможността да бъде създаден специален закон за публично-частното партньорство, но идеята беше отхвърлена за последно от кабинета "Станишев". "Много страни се справят и без такъв закон, само с закони за концесиите и обществените поръчки, но и в тях се налагат някои промени, които да накарат бизнеса да си сътрудничи с държавата", каза Данаилова. По думите й недостатъци и на двата закона са ограниченията на сроковете за възлагане на обществени поръчки за услуги и доставки до четири години и на концесиите до 35. "Липсата на достатъчно компенсации за компании също е проблем", обясни адвокатът. Друг проблем е липсата на възможност за предоговаряне на концесиите след сключването на договорите, което не позволява тяхната актуализация.

Законът за концесиите позволява, компаниите да получават компенсации при подобни договори в два случая - за постигане на социално приемлива цена и при провал на договора при непреодолима сила. Това на практика означава, че държавата невинаги е склонна да сподели риска със своя партньор, което отблъсква компаниите от партньорство.

Консултантите дадоха за пример три варианта за публично-частно партньорство - при строежа на пътища, атомни централи и частни затвори. "В България има реалната възможност да бъде изграден първият частен затвор, като идеята се обсъжда между бизнеса и правителството от две години", обясни Клег. По думите му единствената пречка е политическото решение това да бъде направено. "В бюджета на министерството за следващата година са заложени 100 млн. лв. за изграждане на нови затвори, те могат да бъдат похарчени много по-бавно, ако бъде присъединен и частен партньор към строителството", каза още консултантът.