Бави се либерализацията на пазара на мляко

Бави се либерализацията на пазара на мляко

Бави се либерализацията на пазара на мляко
"Възпротивихме се единствено на предложението стопаните да транспортират с бусове тяхната продукция до малки хотели и семейни къщи"
Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите
Животновъди и представители на екологични организации са притеснени от забавянето на наредбата за директните продажби на млечни продукти от малките стопанства, която се очакваше да освободи пазара за дребните производители. По досега действащата нормативна уредба малките ферми нямат право да продават приготвеното от тях сирене, кашкавал или мляко, защото това е разрешено само за лицензираните мандри, отговарящи на критериите за добри производствени практики. Браншовици настояха министерството на земеделието да отвори пазара и за тях, тъй като в много екологично чисти райони има интерес от потребителите, които искат да си купят на място биволско, овче или козе мляко или други продукти. Тези продажби се прилагат масово в европейските държави, където местното законодателство определя правилата за търговия. "Целта е да се запази поминъкът на хората в обезлюдяващите населени места, където хората се занимават основно с животновъдство, каквато е и европейската практика", обясни кметът на Черни Вит Цветан Димитров. Заедно с колеги от други региони на страната той работи активно за популяризиране на традиционната българска кухня, която е основна предпоставка за развитие на истинския селски туризъм в планинските региони.
Наредбата беше изработена преди три седмици с широкото участие на бизнеса, природозащитните организации и експерти от министерството, но оттогава нейното придвижване спря, обясни Сабина Йоткова, собственичка на биволовъдна ферма в границите природния парк Русенски Лом, която е участвала в подготовката на документа. Първоначалното обяснение било, че наредбата е върната от министър Мирослав Найденов с аргумента, че проектът не е съобразен с Регламент 853 на Европейската комисия, който се отнася само до индустриалните мандри и не поставя изисквания към директните продажби.
Това породило съмнения у производители, че лобита на големите млекопреработвателни предприятия умишлено пречат на процеса, за да няма отлив на потребителите към качествените домашни продукти. "Не смятам, че малките фермери са заплаха за мандрите, защото нашата продукция е твърде малка като количество. В същото време изискванията за продажби са ограничителни и дават възможност продукцията да се продава само от фермите, което затруднява достъпа на масовия потребител", обясни още Сабина Йоткова.
"Асоциацията на млекопреработвателите не е против директните продажби от фермите. Възпротивихме се единствено на предложението стопаните да транспортират с бусове тяхната продукция до малки хотели и семейни къщи, защото противоречи на европейската практика", обясни за "Дневник" зам.-председателят й Симеон Присадашки. И допълни, че европейските фермери могат да продават произведените от тях млечни или месни продукти само ако това става в семейните им хотели.
От министерството на земеделието отрекоха наредбата да е връщана от министъра, тъй като тя още не е стигнала за подпис от него. "Единствената причина за забавянето е становището на юристите, че в закона за храните липсва регламентация за директните продажби, без която наредбата не може да влезе в сила", обясни зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров. За целта се подготвят спешни промени в закона за храните, които да бъдат приети веднага след закона за бюджета, обясниха от ведомството.