Българите познават и използват най-често банкови карти и кредити

По-голяма част от българите имат сериозни пропуски във финансовата си грамотност, но и финансовите институции трябва да подобрят начина на представяне на информация, показва международно проучване, проведено през пролетта на миналата година по проекта FINALIST (Financial literacy stimulation) и финансирано от Европейската комисия и програма Grundtvig. Освен в България (участвали 300 души) изследването е направено и в Германия, Гърция и Франция, като българите представят по-добра грамотност в сферата спрямо французите например.
По време на представянето му във Висшето училище по застраховане и финанси бившият председател на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов заяви, че развитието на финансовите пазари у нас започна хаотично, а държавата не успя да даде необходимото обучение на хората, като даде за пример още началото на масовата приватизация, когато заедно с възможността да се купуват дялове в предприятия дори не е обяснено какво е това акционер и какви права има той.
Според изследването от всички финансови услуги хората в България най-добре познават тарифите и таксите на банкомати, както и на банковите сметки, а най-малко – телефонното банкиране, ипотеките и допълнителното пенсионно осигуряване. Продуктите, които най-малко се използват, са точно телефонно и интернет банкиране, както и инвестиции във взаимни фондове и акции – над 60% от запитаните не ползват подобни начини за управление на парите си. Слабо е застъпено и допълнителното пенсионно осигуряване – 56.5% от хората нямат спестявания за пенсия извън задължителните вноски.
Банковите сметки, банкоматите и кредитите са най-разпространените продукти - над две трети от българите ги използват, сочи изследването. Интересно е, че сравнително високо ниво на познаване са посочили анкетираните и за кредитите и кредитните карти, като карти нямат по-малко от 40 на сто от тях.
Според Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти, регулаторните органи имат ангажимент да провеждат финансово обучение, защото трябва да защитят потребителите и да осигурят гладкото функциониране на пазара. Ангажимент обаче има и индустрията, смята той, защото печели от грамотните хора.
Според него сред причините за по-ниско познаване на продуктите е и преобладаващият модел на директни продажби, което допълнително затруднява вземането на решения. Всеки предлага и обяснява предимствата на собствения си продукт, било то застраховка, депозит или борсова инвестиция, и това води до объркване и неинформиран избор.
Според проучването у нас най-често използваните източници на информация са обясненията на служители и продавачи във финансовите институции (за 22% от хората), разговорите със семейството и приятели (21%), както и телевизионни предавания, материали във вестници и списания, без рекламните (15.6%). Рекламите по телевизия, вестници и списания са източник на информация за 13.7% от българите, точно толкова е процентът на хората, осигуряващи си нужните данни от продуктови брошури на финансовите институции. |