- Становищата на националните сдружения на фермерите по европейските политики в сектора на аграрната индустрия вече са изразени в Съвета на Европа. Ясно е, че с влизането в сила на Лисабонския договор те няма как да останат съвсем същите като сега. Като цяло обаче не очакваме особени промени в аграрния сектор. Процесът на взимане на решения също няма да се промени по същество. Ще се увеличи обаче продължителността на процедурите, които най-вероятно ще отнемат между 18 месеца и две години, което е изключително дълъг период. Това е особено важно сега, тъй като най-късно до година и половина трябва да се вземат съдбоносни решения по отношение на общата селскостопанска политика на съюза.

- Единната селскостопанска политика на съюза трябва да е много силна и добре обоснована. Основната ни цел като съсловна организация е фермерите в Европа да имат по-добра възвращаемост на инвестициите си, която обаче да идва преди всичко от пазарните продажби, а не чрез системата на субсидиране.

На второ място трябва да намерим решение на онези проблеми, които в момента намаляват европейската конкурентоспособност на пазара на селскостопанска продукция. От техническа гледна точка ние подкрепяме един добър бюджет, но и създаването на добри системи за проследяване на начините, по които този бюджет ще бъде изразходван. Разбира се, като основни мерки по подпомагането на аграрния сектор директните плащания и субсидирането трябва да бъдат запазени.

- В момента ние се изправяме пред няколко нови предизвикателства. Едно от тях са климатичните промени и ефектът им върху икономиката. Мерките за справянето с проблемните, които ще произтекат от този факт, трябва на всяка цена да бъдат част от общата селскостопанска политика на ЕС. Ние сме сигурни, че част от тези глобални предизвикателства могат да бъдат използвани така, че от тях да бъде извлечена полза.

Един от примерите, които могат да бъдат дадени в тази посока, е възможността за производството на максимални количества биомаса. Друго наше категорично мнение е, че каквито и решения за бъдещата селскостопанска политика на съюза да бъдат взети, те трябва да стимулират бизнеса, да помагат за постигането на по-голяма производителност и ефективност на сектора.

- Освен добрата обща европейска политика по отношение на земеделието ние имаме нужда и от силни национални политики в тази област. Когато те са факт във всяка една страна членка, тяхното обединяване на базата на диалога в общо виждане и система от правила в цялата общност вече няма да е така трудно.

Истината обаче е, че в ЕС без Румъния и България фермерите са изключително зависими от системата на субсидиране. Две трети от техния доход идват именно от субсидирането. През последните няколко години ние виждаме в новите страни членки нарастване на фермерските доходи. Точно обратното е състоянието на нещата в страните от т.нар. Стара Европа. В Белгия например през 2007, която беше много добра и с високи цени на селскостопанските стоки, регистрираният спад на доходите на фермерите беше в рамките на 5-6%.

Именно за това въпросът за прилагане на единна ставка на субсидиите в новите и старите страни членки е толкова сложен и комплексен. Подобен подход рязко ще намали доходите на фермерите в старите страни членки. Ако преразпределим целия селскостопански бюджет на ЕС на 180 млн. хектара земеделски земи, колкото са те в рамките на съюза, това означава, че на всеки хектар ще се падат по 200 евро. При това положение Чехия, макар и нова страна - членка на съюза, ще остане под средното ниво на субсидиране и парите на фермерите там ще трябва да бъдат намалени.

Това трябва само още един път да докаже сложността на ситуацията, поради която въвеждането на единна ставка за всички най-вероятно няма да бъде приета от финансовите министри на страните членки. И не защото това няма да е добре за земеделието, а защото много от най-големите нетни вносители на бюджетни средства в хазната на ЕС ще почувстват рязко влошаване на баланса по вътрешните си плащания.

- Ниските изкупни цени на млякото са отражение на желанието на преработвателната индустрия да получи по-голяма печалба от пазара. Различните страни членки имат различна структура на преработката на мляко. Така например едни произвеждат по-големи количества сирене, докато други са се специализирали в производството на сухо мляко. Освен това в различните страни млякото има различна стойност.

Тя зависи както от площите, използвани за пасища, така и от качеството им, а и от цените на фуражите и труда. Така разликата в цената на млякото в отделните страни варира в рамките на 20 цента на литър. Има обаче и нещо общо за целия ЕС, а това е, че всички без изключение преминаха през 6 много тежки месеца поради практическото смаляване или пълното изчезване на нормата на печалба. Именно за това ние трябва да имаме добра система от мерки за намеса на пазара.

Старата система на млечните квоти на практика не ограничава производството на мляко, тъй като на европейско ниво се произвеждат около 94% от квотата. Необходимо е да се насочат помощи за складирането и съхранението на продукцията, експортни субсидии, както и различни схеми за промоции на млечни продукти. Нещо, за което ние отдавна настояваме, е също разработването на различни схеми за използването на мляко за производството на алтернативни продукти при изхранването на животни.

Това, което ние със сигурност искаме да избегнем, обаче са резките колебания в цените на млякото. Защото липсата на стабилност и предсказуемост на тези цени е най-големият проблем. Подобна среда за работа не само при млякото, но и в други сектори, като зърнопроизводството да речем, принуждава търговците на дребно да увеличават маржовете на печалбата си, като "натискат" фермерите да понижават цените си. Като последица от този процес през последните 10 години делът на фермерите в стойността на крайния млечен хранителен продукт е спаднал от 30 на 21%. Именно по тази причина ние настояваме да се вземат мерки по цялата т.нар. хранителна верига в млекопроизводството, което ще позволи участието на фермерите с по-голям процент в стойността на крайния продукт.

- Когато разглеждаме проблема с вноса на генно модифицирани храни в ЕС, ние следваме два принципа. Първият е, че както крайните консуматори, така и фермерите трябва да имат свобода на избора. На второ място, те трябва да имат добра законова основа, на която да работят. От тази гледна точка ние твърдим, че настояването за нулево съдържание на генно модифицирани култури във фуражите, които се използват в ЕС не е работещо, то не е реално. На практика това би означавало спиране на търговията. Не ме разбирайте грешно!

Аз не казвам, че всички трябва непременно да внасяме царевица и соя от Северна или Южна Америка, тъй като Румъния и България например имат много голямо собствено производство. Истината е обаче, че в Европа около 70-80% от консумацията на фуражи се осигуряват от внос. Говорим за зърнени култури и протеинови източници. Това е доста чувствителен въпрос за много страни членки. Точно по тази причина ние в Асоциацията на фермерите излязохме със становище, че производството на протеинови източници за фуражите в Европа, като соята например, да бъде подобрено.

В този смисъл, първо, трябва да установим какви са възможностите за подобно производство. На второ място, трябва да стане ясно, можем ли да върнем отново в практиката използването на месокостно брашно за производството на фуражи. Тази практика беше преустановена поради кризата с болестта луда крава. Третият въпрос, който трябва да бъде уточнен, е дали могат да бъдат използвани царевичните отпадъци от производството на биоетанол за влагане във фуражите. Ако всички тези цели бъдат постигнати, почти целият дефицит във вноса на протеинови фуражи може да бъде компенсиран с производство на място в Европа. Докато това се случи обаче, т.нар. нулева толерантност не е удачно решение.